BG/Бхагавад-гӣта̄ 12.1
ТЕКСТ 1
- арджуна ува̄ча
- евам сатата-юкта̄ йе
- бхакта̄с тва̄м парюпа̄сате
- йе ча̄пй-акш̣арам авяктам
- теш̣а̄м ке йога-виттама̄х̣
Дума по дума
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; евам – така; сатата – винаги; юкта̄х̣ – заети с; йе – тези, които; бхакта̄х̣ – предани; тва̄м – теб; парюпа̄сате – изцяло обожават; йе – тези, които; ча – също; апи – отново; акш̣арам – отвъд сетивата; авяктам – непроявеното; теш̣а̄м – от тях; ке – кой; йога-вит-тама̄х̣ – съвършен в знанието за йога.
Превод
Арджуна попита: Кои са по-съвършени – тези, които винаги ти служат с преданост, или тези, които почитат непроявения, безличностен Брахман?
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Кр̣ш̣н̣а вече описа личностната, безличностната и вселенската форма на Бога и различните предани и йогӣ. Обикновено трансценденталистите се делят на две групи – имперсоналисти и персоналисти. Преданият персоналист служи с цялата си енергия на Върховния Бог. Имперсоналистът също служи на Кр̣ш̣н̣а, но не пряко, а чрез медитация върху непроявения, безличностен Брахман.
В тази глава научаваме, че от различните процеси за осъзнаване на Абсолютната Истина, най-висшият е бхакти йога – преданото служене. Ако някой действително желае да общува с Бога, Върховната Личност, трябва да се посвети на предано служене.
Тези, които обожават непосредствено Върховния Бог с предано служене, се наричат персоналисти, а тези, които се занимават с медитация върху безличностния Брахман – имперсоналисти. Арджуна пита чия позиция е по-добра. Има различни начини за осъзнаване на Абсолютната Истина, но в тази глава Кр̣ш̣н̣а посочва, че бхакти йога, преданото служене, е най-висшият. Това е най-прекият и лесен начин да се общува с Бога.
Във втора глава на Бхагавад-гӣта̄ Върховният Бог обясни, че живото същество не е материално тяло, а духовна искра, частица от Абсолютната Истина. В седма глава Той описа живото същество като неразделна част от върховното цяло и препоръча човек да съсредоточи вниманието си върху Абсолютната Истина. След това в осма глава отново се каза, че всеки, който мисли за Кр̣ш̣н̣а, когато напуска тялото си, веднага отива в духовното небе, в обителта на Кр̣ш̣н̣а. В края на шеста глава Бог ясно обясни, че от всички йогӣ, съсредоточеният върху Кр̣ш̣н̣а в сърцето си, е най-съвършен. Практически всяка глава води до заключението, че човек трябва да се привърже към личностната форма на Кр̣ш̣н̣а, защото това е най-висшата духовна реализация.
Въпреки това има хора, които не са привлечени от личностната форма на Кр̣ш̣н̣а. Те са така отчуждени от него, че дори при писане на коментари към Бхагавад-гӣта̄, се стремят да отвлекат вниманието от Кр̣ш̣н̣а и да насочат цялата преданост към безличностното брахмаджьоти. Те предпочитат да медитират върху безличностната, непроявена форма на Абсолютната Истина, отвъд обсега на сетивата.
И така, съществуват две групи трансценденталисти. Арджуна се опитва да разбере кой метод е по-лесен и коя група е по-съвършена. С други думи, той изяснява собствената си позиция, защото е привлечен от личностната форма на Кр̣ш̣н̣а, а не от безличностния Брахман. Арджуна иска да знае дали разбирането му е правилно. Трудно е да се медитира върху безличностния аспект на Бога, проявен в материалния и в духовния свят. В действителност никой не може напълно да схване безличностния аспект на Абсолютната Истина. Затова с въпроса си Арджуна иска да каже, че от такова губене на време няма полза. В единайсета глава той научи, че е най-добре да бъде привързан към личностната форма, защото в същото време ще разбере и всички останали форми, без това да повлияе на любовта му към Кр̣шна. Арджуна задава важен въпрос, който ще изясни разликата между безличностното и личностното схващане за Абсолютната Истина.