BG/Бхагавад-гӣта̄ 12.3-4
TEXTS 3-4
- йе тв акш̣арам анирдешям
- авяктам парюпа̄сате
- сарватра-гам ачинтям ча
- кӯт̣а-стхам ачалам дхрувам
- санниямйендрия-гра̄мам
- сарватра сама-буддхаях̣
- те пра̄пнуванти ма̄м ева
- сарва-бхӯта-хите рата̄х̣
Дума по дума
йе – тези, които; ту – но; акш̣арам – това, което е отвъд сетивното възприятие; анирдешям – неопределим; авяктам – непроявен; парюпа̄сате – напълно заети в обожание; сарватра-гам – всепроникващ; ачинтям – невъобразим; ча – също; кӯт̣а-стхам – неизменен; ачалам – неподвижен; дхрувам – постоянен; санниямя – като контролират; индрия-гра̄мам – всички сетива; сарватра – навсякъде; сама-буддхаях̣ – еднакво предразположени; те – те; пра̄пнуванти – достигат; ма̄м – мен; ева – със сигурност; сарва-бхӯта-хите – благополучието на всички живи същества; рата̄х̣ – посветени на.
Превод
Тези, които почитат непроявения, недостъпния за сетивата, неопределимия, всепроникващия, невъобразимия, неизменния, постоянния и неподвижния – безличностния аспект на Абсолютната Истина, като владеят сетивата си, отнасят се еднакво към всички и се грижат за благото на другите, те най-накрая също ме достигат.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Тези, които не обожават непосредствено Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а, а вървят по обиколни пътища, в крайна сметка достигат същата цел – Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. „След много, много раждания мъдрият търси убежище при мен, защото знае, че Ва̄судева е всичко.“ Когато след много раждания човек развие пълно знание, той се отдава на Бог Кр̣ш̣н̣а. Ако някой желае да достигне Бога чрез метода, споменат в този стих, той трябва да владее сетивата си, да служи на всички и да работи за всеобщото благо. Заключението е, че докато не се обърнем към Бог Кр̣ш̣н̣а, не може да постигнем съвършена духовна реализация. Често преди да се отдадем напълно на Бога, трябва да преминем през много трудности и лишения.
За да възприеме Свръхдушата в сърцето си, човек трябва да прекрати сетивните дейности: гледане, слушане, вкусване, работа и т.н. Тогава осъзнава, че Върховната Душа присъства навсякъде. Разбирайки това, той спира да завижда и се отнася еднакво към всички – било то хора или животни, защото вижда само душата, а не външната обвивка. Но за обикновения човек този метод за реализиране на безличностния Абсолют е много труден.