BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.34
ТЕКСТ 34
- ятха̄ прака̄шаятй еках̣
- кр̣тснам локам имам равих̣
- кш̣етрам кш̣етрӣ татха̄ кр̣тснам
- прака̄шаяти бха̄рата
Дума по дума
ятха̄ – както; прака̄шаяти – осветява; еках̣ – едно; кр̣тснам – цялата; локам – Вселена; имам – това; равих̣ – Слънце; кш̣етрам – това тяло; кш̣етрӣ – душата; татха̄ – по същия начин; кр̣тснам – цялото; прака̄шаяти – осветява; бха̄рата – о, сине на Бхарата.
Превод
О, сине на Бхарата, както Слънцето само осветява цялата Вселена, така и живото същество осветява цялото тяло чрез съзнанието.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: По отношение на съзнанието съществуват множество теории. Тук, в Бхагавад-гӣта̄, е даден пример със Слънцето и слънчевата светлина. Както Слънцето се намира на едно място, но осветява цялата Вселена, така и малката душа, намираща се в сърцето на тялото, чрез съзнанието озарява цялото тяло. Следователно съзнанието е доказателство за присъствието на душата, както слънчевата светлина е доказателство за присъствието на Слънцето. Когато душата присъства в тялото, цялото тяло е озарено от съзнание; веднага щом душата напусне тялото, съзнанието изчезва. Това може да бъде разбрано лесно от всеки интелигентен човек. Съзнанието не е породено от материята. То е признак на живото същество. Въпреки че в качествено отношение съзнанието на живото същество не се отличава от върховното съзнание, то не е върховно, защото съзнанието, което се намира в едно определено тяло, не може да прониква в съзнанието на друго тяло. Но Свръхдушата, намираща се във всички тела като приятел на индивидуалната душа, е осъзната за всички тела. В това се състои разликата между върховното и индивидуалното съзнание.