BG/Бхагавад-гӣта̄ 13.8-12
TEXTS 8-12
- ама̄нитвам адамбхитвам
- ахимса̄ кш̣а̄нтир а̄рджавам
- а̄ча̄рьопа̄санам шаучам
- стхаирям а̄тма-виниграхах̣
- индрия̄ртхеш̣у ваира̄гям
- анаханка̄ра ева ча
- джанма-мр̣тю-джара̄-вя̄дхи-
- дух̣кха-дош̣а̄нударшанам
- асактир анабхиш̣вангах̣
- путра-да̄ра-гр̣ха̄диш̣у
- нитям ча сама-читтатвам
- иш̣т̣а̄ниш̣т̣опапаттиш̣у
- майи ча̄наня-йогена
- бхактир авябхича̄рин̣ӣ
- вивикта-деша-севитвам
- аратир джана-самсади
- адхя̄тма-гя̄на-нитятвам
- таттва-гя̄на̄ртха-даршанам
- етадж гя̄нам ити проктам
- агя̄нам яд ато 'нятха̄
Дума по дума
ама̄нитвам – смирение; адамбхитвам – липса на гордост; ахимса̄ – ненасилие; кш̣а̄нтих̣ – търпимост; а̄рджавам – простота; а̄ча̄ря-упа̄санам – приемане на авторитетен духовен учител; шаучам – чистота; стхаирям – постоянство; а̄тма-виниграхах̣ – самоконтрол; индрия-артхеш̣у – от обектите на сетивата; ваира̄гям – отречение; анаханка̄рах̣ – без фалшив егоизъм; ева – несъмнено; ча – също; джанма – от раждане; мр̣тю – смърт; джара̄ – старост; вя̄дхи – и болести; дух̣кха – от нещастието; дош̣а – недостатък; анударшанам – като спазва; асактих̣ – без привързаност; анабхиш̣вангах̣ – без общуване; путра – за син; да̄ра – съпруга; гр̣ха-а̄диш̣у – дом и т.н.; нитям – постоянен; ча – също; сама-читтатвам – невъзмутимост; иш̣т̣а – желаното; аниш̣т̣а – и нежеланото; упапаттиш̣у – след като достигне; майи – на мен; ча – също; ананя-йогена – с чисто предано служене; бхактих̣ – преданост; авябхича̄рин̣ӣ – без прекъсване; вивикта – в уединение; деша – места; севитвам – като се стреми; аратих̣ – без привързаност; джана-самсади – към хората; адхя̄тма – отнасящи се до себето; гя̄на – в знание; нитятвам – постоянство; таттва-гя̄на – на знанието за истината; артха – за обекта; даршанам – философия; етат – това; гя̄нам – знание; ити – така; проктам – обявено; агя̄нам – невежество; ят – това, което; атах̣ – от това; анятха̄ – друг.
Превод
Смирение; отсъствие на гордост; ненасилие; търпимост; простота; приемане на авторитетен духовен учител; чистота; постоянство; самоконтрол; отказ от обектите за сетивно наслаждение; липса на фалшиво его; осъзнаване, че раждането, смъртта, старостта и болестите са злини; непривързаност; свобода от обвързване с деца, съпруга, дом и пр.; уравновесеност при приятни и неприятни събития; постоянна и чиста преданост към мен; стремеж да се живее на уединено място; непривързаност към общата маса от хора; приемане важността на себепознанието и философско търсене на Абсолютната Истина – всичко това Аз обявявам за знание; а другото е невежество.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Понякога неинтелигентните хора погрешно считат този процес на познание за взаимодействие в полето на дейността. Но всъщност това е истинският път на познанието. Ако човек го приеме, пред него се открива възможността да достигне Абсолютната Истина. Това не е взаимодействие между двайсет и четирите елемента, описани по-горе, а истинското средство за излизане от техния плен. Въплътената душа е затворена в клетката на тялото, изградено от двайсет и четирите елемента, и процесът на познание, описан тук, открива пътя към свободата ѝ. Най-важният елемент от целия познавателен процес е даден в първия ред на единайсети стих. Майи ча̄наня-йогена бхактир авябхича̄рин̣ӣ – познавателният процес завършва с чисто предано служене на Бога. Така че, ако човек не извършва или не е способен да извършва трансцендентално служене на Бога, останалите деветнайсет елемента нямат особена стойност. Но ако се отдаде на предано служене в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, другите деветнайсет качества ще се развият у него по естествен начин. В Шрӣмад Бха̄гаватам (5.18.12) се казва: яся̄сти бхактир бхагаватй акин̃чана̄ сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣. С предано служене се развиват всички добри качества на знанието. Приемането на духовен учител е основен принцип, както се споменава в осми стих. Дори за този, който се заема с предано служене, той е най-важен. Трансценденталният живот започва, когато приемем авторитетен духовен учител. Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, пределно ясно казва тук, че този процес на познание е верният път. Всичко, измислено извън това, е невежество.
Що се отнася до съставните елементи на знанието, те могат да бъдат анализирани по следния начин. Смирение означава човек да няма силно желание за почит от страна на другите. Материалното схващане за живота ни кара да желаем уважението на другите, но от гледна точка на съвършеното знание нищо, което се отнася до тялото – чест или безчестие – няма никаква стойност. Човек не трябва да копнее за тази материална заблуда. Хората силно желаят да се прославят с религията си и затова понякога, без да разбират принципите на религията, стават членове на група, в която тези принципи не се следват, а след време и те самите се обявяват за религиозни наставници. Когато става дума за истински напредък в духовната наука, човек трябва да има критерий, за да оцени степента на своя прогрес. Подобен критерий са качествата, изброени в тези стихове.
Обикновено под ненасилие се разбира да не се убива или наранява тялото, но всъщност ненасилие означава да не се причинява страдание на другите. Повечето хора са уловени в капана на невежеството, породено от материалистично схващане за живота, и непрекъснато понасят материални страдания. Ето защо, докато човек не издигне другите до духовно знание, той извършва насилие. Трябва да се прави всичко възможно, за да се даде истинско знание на хората, така че те да се просветлят и освободят от материалното оплитане. Това е ненасилие.
Търпение означава човек да понася оскърбленията и униженията от страна на другите. Ако някой се стреми към духовно знание, той ще изпита много оскърбления и унижения. Това е неизбежно, защото материалната природа е устроена така. Дори петгодишният Прахла̄да, който се занимавал с духовно знание, бил изложен на опасност, когато баща му започнал да се отнася враждебно към неговата преданост. Баща му се опитвал да го убие по много начини, но Прахла̄да търпял. Може да има много препятствия за напредъка в духовното знание, но ние трябва да бъдем търпеливи и решително да продължаваме развитието си.
Простота означава човек да бъде толкова открит и прям, че да разкрива истината дори пред врага си. Що се отнася до приемането на духовен учител, това е най-важно, защото без ръководството на авторитетен духовен учител не може да се напредне в духовната наука. С пълно смирение човек трябва да му служи по всякакъв начин, за да го удовлетвори и да бъде благословен от него. Истинският духовен учител е представител на Кр̣ш̣н̣а и ако той благослови ученика си, ученикът веднага ще напредне, дори без да следва регулиращите принципи; или пък няма да му бъде толкова трудно да ги следва, ако просто служи безрезервно на духовния си учител.
Чистотата е крайно необходимо качество за напредък в духовния живот. Има два вида чистота – външна и вътрешна. Външната чистота изисква да се къпем, а за да поддържаме вътрешна чистота, трябва винаги да мислим за Кр̣ш̣н̣а и да повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Този метод изчиства ума от замърсяванията на натрупаната карма.
Постоянство означава да бъдем твърдо решени да напредваме духовно. Без такава решителност не е възможен реален напредък. А себеконтрол означава да не се приема нищо вредно за напредъка по духовния път. Човек трябва да се отказва от всичко, което пречи на духовния му прогрес. Това е истинско отречение. Сетивата са толкова силни, че винаги желаят сетивно наслаждение. Не трябва да се удовлетворяват желанията, които не са необходимост. Сетивата трябва да бъдат удовлетворявани само за да се поддържа тялото здраво, така че човек да изпълнява дълга си и да напредва в духовния живот. Най-важното и неконтролируемо сетиво е езикът. Ако контролираме езика си, ще контролираме и другите сетива. Функциите на езика са да усеща вкус и да възпроизвежда звуци. Чрез системно регулиране езикът трябва винаги да вкусва храна, предложена на Кр̣ш̣н̣а, и да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а. На очите не трябва да се разрешава да виждат нищо друго, освен прекрасната форма на Кр̣ш̣н̣а. Това ще ги постави под контрол. По същия начин ушите трябва да слушат за Кр̣ш̣н̣а, а носът – да вдъхва аромата на цветя, предложени на Кр̣ш̣н̣а. Това е методът на преданото служене. И оттук става ясно, че Бхагавад-гӣта̄ просто разяснява науката за преданото служене. Преданото служене е нейната главна и единствена цел. Неинтелигентните коментатори на Бхагавад-гӣта̄ се опитват да отклонят ума на читателя към други теми, но няма друга тема в Бхагавад-гӣта̄ освен преданото служене.
Фалшиво его означава да се отъждествяваме с тялото. Когато някой разбере, че не е това тяло, а душа, тогава стига до истинското его. Егото съществува. Порицава се фалшивото, а не истинското его. Във ведическата литература (Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад 1.4.10) се казва: ахам брахма̄сми – аз съм Брахман, аз съм дух. Чувството за идентичност „аз съм“ се запазва и в освободеното състояние на себепознание. „Аз съм“ е его, но отнесено до това илюзорно тяло, то е фалшиво его. Когато чувството за идентичност е свързано с реалността – егото е реално. Според някои философи трябва да се откажем от егото си, но това е невъзможно, защото „его“ означава „самоличност“. Би трябвало да се откажем от погрешното отъждествяване с тялото.
Необходимо е да осъзнаем че раждането, смъртта, старостта и болестите са източник на страдания. В различни ведически книги има описание на раждането. В Шрӣмад Бха̄гаватам много живо е представен светът на нероденото – престоят му в утробата на майката, болката му и т.н. Трябва ясно да разберем, че раждането е свързано с множество страдания. Понеже забравяме колко много сме страдали в утробата на майка си, ние не правим нищо, за да разрешим проблема на повтарящото се раждане и смърт. По време на смъртта също има различни видове страдания и те също са посочени в авторитетните писания. Тези теми трябва да се обсъждат. Що се отнася до старостта и болестите, всеки придобива практически опит. Никой не иска да се разболява и да остарява, но това не може да се избегне. Ако не гледаме с песимизъм на този материален живот заради страданията, причинявани от раждането, смъртта, старостта и болестите, няма да имаме стимул за напредък в духовния живот.
Непривързаността към деца, съпруга и дом не означава, че не трябва да изпитваме чувства към тях. Те са естествени обекти на привързаност. Но когато станат препятствие за духовния прогрес, трябва да преодолеем тази привързаност. Методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-добрият начин да създадем благоприятна атмосфера в нашия дом. Ако сме Кр̣ш̣н̣а осъзнати, можем да направим семейния си живот много щастлив, тъй като практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание е много лесна. Достатъчно е само да повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, да вкусваме храна, предложена на Кр̣ш̣н̣а, да разискваме книги като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, и да обожаваме формата на Бога. Тези четири дейности ще ни направят щастливи. Всеки трябва да обучи семейството си по този начин. Сутрин и вечер членовете на семейството могат да се събират и заедно да възпяват Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Ако човек може да устрои семейния си живот така, че да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, следвайки тези четири принципа, не е нужно да заменя семейния живот с живот в отречение. Но ако семейният живот не е благоприятен за духовния напредък, ще го изоставим. Трябва да пожертваме всичко, за да постигнем Кр̣ш̣н̣а или да му служим, както прави Арджуна. Арджуна не желае да убива роднините си, но когато разбира, че те са пречка да постигне Кр̣ш̣н̣а, той приема наставленията на Бога и се сражава с тях. При всички обстоятелства трябва да стоим настрана от щастието и нещастието на семейния живот, защото в този свят никой никога не може да бъде напълно щастлив или напълно нещастен.
Щастието и нещастието са фактори, съпътстващи материалния живот. Човек трябва да се научи да ги търпи, както съветва Бхагавад-гӣта̄. Той не може да контролира появата и изчезването им, затова би трябвало да остава настрана от материалния начин на живот и да запазва равновесие и в двата случая. Когато получим нещо желано, обикновено сме много щастливи, а когато се случи нещо нежелано, сме нещастни. Но ако наистина заемем духовна позиция, тези неща няма да ни вълнуват. За да достигнем този стадий, трябва непрекъснато да практикуваме предано служене. Неотклонно да се служи на Кр̣ш̣н̣а, означава да сме заети в деветте начина на предано служене: повтаряне на святите имена, слушане, обожание, отдаване на почит и т.н., както са описани в последния стих на девета глава. Това е методът, който трябва да се следва.
Естествено е, щом човек приеме духовния начин на живот, да не желае повече общуване с материалисти. Това е против природата му. Той може да изпита себе си, като види до каква степен е готов да живее на усамотено място, без нежелателно общуване. Един предан няма склонност към ненужно спортуване, ходене на кино или към светски забавления, защото разбира, че това е напразно губене на време. Има много изследователи и философи, които изучават сексуалния живот или някой друг предмет, но според Бхагавад-гӣта̄ подобни изследвания и философстване нямат стойност. В известна степен те са безсмислени. Според Бхагавад-гӣта̄ чрез философски анализ човек трябва да разбере природата на душата; да се стреми да разбере себето. Това се препоръчва тук.
Що се отнася до себепознанието, ясно се казва, че бхакти йога е най-практична. Винаги щом става дума за преданост, трябва да имаме предвид връзката между Свръхдушата и индивидуалната душа. Индивидуалната душа и Свръхдушата не са тъждествени, поне от гледна точка на философията на предаността (бхакти). Служенето, което индивидуалната душа отдава на Върховната душа, е вечно, нитям, както ясно е посочено тук. Тоест бхакти, преданото служене, е вечно. Трябва да приемем това философско твърдение.
Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.11) обяснява: Ваданти тат таттва-видас таттвам ядж гя̄нам адваям – „Тези, които наистина познават Абсолютната Истина, знаят, че има три етапа на постигане на Върховния: като Брахман, като Парама̄тма̄ и като Бхагава̄н“. Бхагава̄н е най-висшият стадий в осъзнаването на Абсолютната Истина. Човек трябва да се издигне до това ниво на разбиране на Бога и да му служи с преданост. Това е съвършенството на знанието.
Подобно на стълбище, което започва от партера и стига до последния етаж, този процес започва със смирение и завършва с осъзнаване на Върховната Истина, Абсолютната Божествена Личност. По това стълбище има много хора, които са стигнали до първия, втория или третия етаж, но ако не достигнат последния, осъзнаването на Кр̣ш̣н̣а, те все още са на нисш етап от знанието. Ако някой иска да съперничи на Бога и в същото време да напредва в духовното знание, ще се провали. Тук ясно се казва, че без смирение познанието е невъзможно. Човек, който се мисли за Бог, е изключително горделив. Въпреки че живото същество непрекъснато получава удари от строгите закони на материалната природа, поради невежеството си то продължава да мисли: „Аз съм Бог“. Ето защо началото на знанието е ама̄нитва, смирение. Със смирение ще научим, че сме подчинени на Върховния Бог. Когато въставаме срещу него, ставаме подчинени на материалната природа. Всеки трябва разбере и да се убеди в тази истина.