BG/Бхагавад-гӣта̄ 14.20
ТЕКСТ 20
- гун̣а̄н ета̄н атӣтя трӣн
- дехӣ деха-самудбхава̄н
- джанма-мр̣тю-джара̄-дух̣кхаир
- вимукто 'мр̣там ашнуте
Дума по дума
гун̣а̄н – качества; ета̄н – тези; атӣтя – преодолявайки; трӣн – три; дехӣ – въплътеното; деха – тяло; самудбхава̄н – създадени от; джанма – раждане; мр̣тю – смърт; джара̄ – и старост; дух̣кхаих̣ – страдания; вимуктах̣ – освободен; амр̣там – нектар; ашнуте – той се наслаждава.
Превод
Когато въплътеното същество е способно да преодолее тези три гун̣и, свързани с материалното тяло, то може да се освободи от страданията на раждането, старостта и смъртта и да изпитва духовно щастие още в този живот.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: В стиха се обяснява как човек дори в това си тяло може да остане трансцендентален, в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание. Санскритската дума дехӣ означава „въплътен“. Макар да се намира в това материално тяло, с напредък в духовното знание човек може да се освободи от влиянието на природните гун̣и. Той може да се наслаждава на духовно щастие още сега, защото след като напусне тялото си, непременно ще отиде в духовното небе. Но дори в това тяло той ще се радва на духовно щастие. С други думи, преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание е признак за освобождение от материалния плен, както ще бъде обяснено в осемнайсета глава. Освобождението от въздействието на материалните гун̣и води до предано служене.