BG/Бхагавад-гӣта̄ 15.17
ТЕКСТ 17
- уттамах̣ пуруш̣ас тв анях̣
- парама̄тметй уда̄хр̣тах̣
- йо лока-траям а̄вишя
- бибхартй авяя ӣшварах̣
Дума по дума
уттамах̣ – най-добрата; пуруш̣ах̣ – личност; ту – но; анях̣ – друга; парама – върховното; а̄тма̄ – себе; ити – така; уда̄хр̣тах̣ – се казва; ях̣ – който; лока – на Вселената; траям – в трите части; а̄вишя – като влиза; бибхарти – поддържа; авяях̣ – неизчерпаем; ӣшварах̣ – Господ.
Превод
Освен тях съществува и най-великата личност, Върховната Душа, вечният Бог, който е влязъл в трите свята и ги поддържа.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Идеята на този стих е много добре обяснена в Кат̣х̣а Упаниш̣ад (2.2.13) и Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.13). Там ясно се казва, че над безбройните живи същества, някои – обусловени, а други – освободени, съществува Върховната Личност, която е Парама̄тма̄. Един стих от Упаниш̣адите гласи следното: нитьо нитя̄на̄м четанаш четана̄на̄м. Смисълът е, че сред всички живи същества, както обусловени, така и освободени, има едно върховно същество – Бог, Върховната Личност. Той ги поддържа и им осигурява възможност да се наслаждават в съответствие с различните си дейности. Този Върховен Бог се намира в сърцето на всекиго като Парама̄тма̄. Мъдрецът, който може да го разбере, е способен да постигне съвършен мир; другите не могат.