BG/Бхагавад-гӣта̄ 15.5
ТЕКСТ 5
- нирма̄на-моха̄ джита-санга-дош̣а̄
- адхя̄тма-нитя̄ винивр̣тта-ка̄ма̄х̣
- двандваир вимукта̄х̣ сукха-дух̣кха-самгяир
- гаччхантй амӯд̣ха̄х̣ падам авяям тат
Дума по дума
них̣ – без; ма̄на – гордост; моха̄х̣ – и илюзия; джита – след като са победили; санга – в общуване; дош̣а̄х̣ – дефекти; адхя̄тма – с духовното знание; нитя̄х̣ – във вечността; винивр̣тта – откъснати; ка̄ма̄х̣ – от похот; двандваих̣ – от двойственостите; вимукта̄х̣ – освободени; сукха-дух̣кха – щастие и нещастие; самгяих̣ – наричани; гаччханти – достигат; амӯд̣ха̄х̣ – необъркани; падам – положение; авяям – вечно; тат – това.
Превод
Тези, които са освободени от гордост, илюзия и измамно общуване; които разбират вечното; които са приключили с материалната похот; които са освободени от двойственостите на щастие и нещастие, и без да са объркани, знаят как да се отдадат на Върховната Личност, достигат това вечно царство.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Тук много добре е описан процесът на отдаване. Първото условие е да не бъдем заблудени от гордост. Обусловената душа е горда, защото се мисли за господар на материалната природа. Затова ѝ е много трудно да се отдаде на Бога. Трябва да придобием истинско знание и така да разберем, че човек не е господарят на материалната природа – господарят е Върховната Божествена Личност. Когато се освободим от заблуждението, предизвикано от гордостта, можем да започнем процеса на отдаване. Този, който непрекъснато очаква почит в материалния свят, не може да се отдаде на Върховната Личност. Гордостта се дължи на илюзията, защото, въпреки че идва, остава тук за кратко време и после си отива, човек има глупостта да си представя, че е господар на света. По такъв начин той усложнява всичко и винаги има неприятности. Целият свят действа под влияние на това заблуждение. Хората смятат, че Земята, това земно кълбо, принадлежи на човешкото общество и са я разделили с измамното впечатление, че те са собствениците. Трябва да се освободим от лъжливата представа, че този свят е собственост на човешкото общество. Свободни от тази невярна представа, ще се освободим и от всяко измамно общуване, породено от обвързаност към семейство, общество или нация. Такива несъвършени връзки привързват към материалния свят. След този стадий трябва да се развива духовно знание. Човек трябва да разбере кое в действителност е негова собственост и кое не му принадлежи. Когато получи разбиране за нещата такива, каквито са, той се освобождава от всички двойствености като щастие и нещастие, удоволствие и страдание. Изпълва се със знание и тогава е възможно да се отдаде на Бога.