BG/Бхагавад-гӣта̄ 15.7
ТЕКСТ 7
- мамаива̄мшо джӣва-локе
- джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
- манах̣-ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
- пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
Дума по дума
мама – моите; ева – несъмнено; амшах̣ – откъснати частици; джӣва-локе – в света на обусловения живот; джӣва-бхӯтах̣ – обусловеното живо същество; сана̄танах̣ – вечно; манах̣ – с ума; ш̣аш̣т̣ха̄ни – шестте; индрия̄н̣и – сетива; пракр̣ти – в материалната природа; стха̄ни – установено; карш̣ати – се бори усилено.
Превод
Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: В този стих ясно е посочена самоличността на живото същество. Живото същество е откъсната, вечно свързана с Върховния Бог частица. Това не означава, че то приема индивидуалност в обусловения живот, а в освободеното си състояние става едно с Бога. То остава вечно откъснато. Ясно се казва – сана̄танах̣. Според изложението на Ведите, Върховният се проявява и разширява в безброй много експанзии, от които първоначалните се наричат виш̣н̣у-таттва, а вторичните – живи същества. С други думи, виш̣н̣у-таттва е лична експанзия, а живите същества са отделени експанзии. Чрез личната си експанзия Той се проявява в различни форми като Бог Ра̄ма, Нр̣симхадева, Виш̣н̣у-мӯрти и господстващите на Ваикун̣т̣ха планетите божества. Отделените експанзии, живите същества, са вечни слуги. Личните експанзии на Върховната Божествена Личност, индивидуалните проявления на Бога, съществуват винаги. По същия начин отделените експанзии, живите същества, притежават индивидуалност. Като откъснати, неразделно свързани с Върховния частици, те притежават и определена част от неговите качества и едно от тях е независимостта. Всяко живо същество като индивидуална душа има своя лична индивидуалност и съвсем малка независимост. Когато използва неправилно тази независимост, то става обусловена душа, а когато я използва правилно, е вечно освободено. И в двата случая в качествено отношение то е вечно като Върховния Бог. В освободено от материалните условия състояние то е заето с трансцендентално служене на Бога. В обусловения живот е контролирано от материалните гун̣и на природата и забравя трансценденталното любовно служене. И като резултат то трябва да се бори упорито, за да поддържа съществуването си в материалния свят.
Всички живи същества, не само хората, кучетата и котките, но и великите властелини на материалния свят – Брахма̄, Господ Шива и дори Виш̣н̣у – са части от Върховния Бог. Те са вечни, а не временни проявления. Думата карш̣ати („борба“ или „здраво вкопчване“) е много важна. Обусловената душа е обвързана като окована с железни вериги. Тя е обвързана от фалшивото его, а умът е главната действаща сила, довела я в материалното съществуване. С ум в гун̣ата на доброто дейностите на човека са добри. Когато умът е в гун̣ата на страстта, дейностите са обезпокояващи, а когато е в гун̣ата на невежеството, човек пропада до нисшите форми на живот. От този стих става ясно, че обусловената душа е покрита от материално тяло, ум и сетива. Когато се освободи, т.е. когато материалната ѝ обвивка умре, духовното ѝ тяло проявява индивидуалните си качества. В Ма̄дхяндина̄яна шрути се дава следната информация: са ва̄ еш̣а брахма-ниш̣т̣ха идам шарӣрам мартям атиср̣джя брахма̄бхисампадя брахман̣а̄ пашяти брахман̣а̄ шр̣н̣оти брахман̣аиведам сарвам анубхавати. Тук се казва, че когато напусне материалното тяло и влезе в духовния свят, живото същество възстановява духовното си тяло, с което може да види лице в лице Бога, Върховната Личност. То може да го слуша, да говори с него и да го разбере такъв, какъвто е. От смр̣ти научаваме също, че на духовните планети всеки живее в тяло, подобно на тялото на Бога (васанти ятра пуруш̣а̄х̣ сарве ваикун̣т̣ха-мӯртаях̣) – няма разлика между телесните черти на живите същества и експанзиите на виш̣н̣у-мӯрти. Тоест, когато се освободи по милостта на Бога, живото същество получава духовно тяло.
Думите мамаива̄мшах̣ („откъснати, неразделно свързани с Върховния частици“) имат също голямо значение. Една част, откъсната от Върховния Бог, не е парче, отчупено от някакъв предмет. Още във втора глава разбрахме, че духът не може да се нареже на парчета. Този къс не се възприема материално. Той не е материя, която може да се насече на парчета и отново да се съедини. Тук е употребена санскритската дума сана̄тана („вечен“). Откъснатата частица е вечна. В началото на втора глава също се казва, че във всяко индивидуално тяло присъства откъсната от Върховния Бог частица (дехино 'смин ятха̄ дехе). Когато се освободи от оковите на тялото, тази откъсната частица възстановява изначалното си духовно тяло в духовното небе на духовна планета и се наслаждава на общуване с Бога. От тук става ясно, че живото същество, тази неразделно свързана с Върховния частица, в качествено отношение е еднаква с него, както златните частици са също злато.