BG/Бхагавад-гӣта̄ 16.16
ТЕКСТ 16
- анека-читта-вибхра̄нта̄
- моха-джа̄ла-сама̄вр̣та̄х̣
- прасакта̄х̣ ка̄ма-бхогеш̣у
- патанти нараке 'шучау
Дума по дума
анека – множество; читта – от тревоги; вибхра̄нта̄х̣ – объркани; моха – на илюзии; джа̄ла – от мрежата; сама̄вр̣та̄х̣ – оплетени; прасакта̄х̣ – привързани; ка̄ма-бхогеш̣у – към сетивно наслаждение; патанти – пропадат; нараке – в ада; ашучау – нечисти.
Превод
Объркани от непрестанни грижи, оплетени в мрежата на илюзията, те силно се привързват към сетивното наслаждение и пропадат в ада.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Жаждата на демоничния човек да трупа пари няма граници. Тя е неутолима. Той мисли само за това колко голямо е богатството му и как да го увеличи в бъдеще. Готов е да извърши всякакъв грях или да участва в машинации на черния пазар, за да забогатява незаконно. Той се гордее с притежанията си – земя, семейство, къща и банкова сметка – и непрекъснато крои планове как да стане още по-богат. Той вярва само в собствените си сили и не знае, че всичко спечелено се дължи на миналите му добри дела. Получил е възможността да натрупа тези богатства, но няма представа, че причините за това се крият в миналото. Той си мисли, че цялото му богатство се дължи на неговите усилия. Демоничните личности вярват само в собствените си сили, а не в закона на карма, според който знатният произход, богатството, доброто образование и красотата са резултат от предишни благочестиви дейности. Те мислят, че всички тези неща са случайни и се дължат на личните им способности. Те не усещат никаква подредба и замисъл зад многообразието в общественото положение, външността и образованието на хората. Всеки конкурент се превръща в техен враг. На света има много демонични хора и всеки един от тях е враг на останалите. Тази вражда се задълбочава все повече и повече – между личности, между семейства, между общности и накрая между цели народи. Затова навсякъде по света постоянно има сблъсъци, войни и непримиримост.
Всяка демонична личност мисли, че може да живее за сметка на другите. Като правило всеки демон смята себе си за Бог; а демоничният проповедник убеждава своите последователи: „Защо търсите Бога някъде другаде? Вие самите сте Бог! Можете да правите каквото си искате. Не вярвайте в Бога. Изхвърлете Бога. Бог е мъртъв“. Това са демоничните проповеди.
Макар да вижда и други богати и влиятелни хора, демонът се мисли за най-богатия и най-могъщия човек на света. Що се отнася до издигането на райските планети, той не счита, че за това е нужно да се извършват яги, жертвоприношения. Демоните мислят, че могат да изобретят свой собствен метод за ягя и да конструират машина, с която да достигнат всяка по-висша планета. Най-красноречив пример за такъв демон е Ра̄ван̣а. Той обявил на своите поданици, че ще построи стълба, по която всеки може да се изкачи в райското царство, без да извършва жертвоприношенията, предписани във Ведите. По същия начин в сегашната епоха демоничните личности се стремят да достигнат висшите планетарни системи с помощта на механични средства. Това са примери за дълбоко объркване. В резултат, без да знаят, те вървят към ада. Санскритската дума моха-джа̄ла е особено важна. Джа̄ла означава „мрежа“; също като рибите, уловени в мрежа, те не могат да се измъкнат.