BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.27
ТЕКСТ 27
- джа̄тася хи дхруво мр̣тюр
- дхрувам джанма мр̣тася ча
- тасма̄д апариха̄рйе 'ртхе
- на твам шочитум архаси
Дума по дума
джа̄тася – за родения; хи – несъмнено; дхрувах̣ – факт; мр̣тюх̣ – смърт; дхрувам – това също е факт; джанма – раждане; мр̣тася – от умрелия; ча – също; тасма̄т – следователно; апариха̄рйе – за неизбежното; артхе – всъщност; на – не; твам – ти; шочитум – да скърбиш; архаси – заслужава.
Превод
За всеки, който се е родил, е сигурно, че ще умре и след смъртта ще се роди отново. Ето защо в неизбежното изпълнение на своя дълг не бива да скърбиш.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Дейностите на човек предопределят следващото му раждане. След като завърши поредния етап от дейности, той трябва да срещне смъртта, за да се роди отново и да започне нов етап. Така се върти в безкраен цикъл на раждане и смърт без надежда за освобождение. Този кръговрат не оправдава войните и ненужното избиване на хора и животни. Но в същото време насилието и войната са неизбежни фактори за запазване реда и законността в човешкото общество.
По волята на Върховния сражението при Курукш̣етра е било неизбежно, а да се сражава за справедлива кауза, е дълг на всеки кш̣атрия. Защо Арджуна се плаши от смъртта и оплаква роднините си, щом изпълнява дълга си? Той не нарушава закона и не извършва грях, от чиито последствия толкова се страхува. Дори да не изпълни дълга си, пак не би могъл да предотврати смъртта на своите роднини, а грешният избор би го довел до падение.