BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.30
ТЕКСТ 30
- дехӣ нитям авадхьо 'ям
- дехе сарвася бха̄рата
- тасма̄т сарва̄н̣и бхӯта̄ни
- на твам шочитум архаси
Дума по дума
дехӣ – собственикът на тялото; нитям – вечно; авадхях̣ – не може да бъде убита; аям – душата; дехе – в тялото; сарвася – на всеки; бха̄рата – о, потомъко на Бхарата; тасма̄т – затова; сарва̄н̣и – всички; бхӯта̄ни – живи същества (които са родени); на – никога; твам – ти; шочитум – да скърбиш; архаси – си заслужава.
Превод
О, потомъко на Бхарата, този, който обитава тялото, е невъзможно да бъде убит. Затова не трябва да скърбиш за никое живо същество.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Тук Бог завършва наставленията си за безсмъртната душа. Като я описва по различни начини, Кр̣ш̣н̣а утвърждава, че тя е вечна, а тялото – тленно. Затова Арджуна, като кш̣атрия, не бива да изоставя дълга си от страх, че неговият дядо Бхиш̣ма и учителят му Дрон̣а ще загинат в сражението. Осланяйки се на авторитета на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, трябва да вярваме, че има душа, различна от тялото; не е вярно, че душата не съществува или че признаците на живот се появяват при определен етап на развитие на материята, в резултат от взаимодействие на химични елементи. Безсмъртието на душата не може да бъде основание за насилие, но по време на война, при истинска нужда, то е допустимо. Тази нужда би трябвало да се определя от Бога, а не произволно.