BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.39
ТЕКСТ 39
- еш̣а̄ те 'бхихита̄ са̄нкхйе
- буддхир йоге тв има̄м шр̣н̣у
- буддхя̄ юкто яя̄ па̄ртха
- карма-бандхам праха̄сяси
Дума по дума
еш̣а̄ – всичко това; те – на теб; абхихита̄ – описано; са̄нкхйе – в аналитично изучаване; буддхих̣ – интелигентност; йоге – в работа без кармичен резултат; ту – но; има̄м – това; шр̣н̣у – просто чуй; буддхя̄ – с интелигентността; юктах̣ – съответстваща; яя̄ – с които; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; карма-бандхам – робство от последици; праха̄сяси – можеш да се освободиш.
Превод
До този момент Аз ти изложих това знание аналитично, а сега ще говоря от гледна точка на безкористното действие. О, сине на Пр̣тха̄, ако действаш с това знание, ще се освободиш от робството на дейността.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Според ведическия речник Нирукти, думата са̄нкхя̄ означава дисциплина, изучаваща подробно обектите и явленията, свързана с дяла от философията, който описва истинската природа на душата; а йога е практика, включваща в себе си контрол над сетивата. С решението си да не се сражава Арджуна иска да удовлетвори собствените си сетива. Забравил първоначалния си дълг, той не желае да се сражава, защото мисли, че като съхрани живота на роднините си, ще бъде много по-щастлив, отколкото ако се наслаждава на царство, извоювано след победа над братовчедите и братята си, синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. И в двата случая основната подбуда е наслаждение на сетивата. Както щастието от победата над роднините, така и щастието да ги вижда живи, се дължат на личното сетивно наслаждение, заради което Арджуна жертва мъдростта и дълга си. Затова Кр̣ш̣н̣а иска да му обясни, че като убие тялото на дядо си, няма да убие душата му; че всички индивидуални същества, включително и самият Бог, вечно остават такива – те са били личности в миналото, такива са сега и ще продължават да бъдат личности в бъдеще. Ние сменяме телата както дрехите си, но запазваме своята индивидуалност, дори след освобождението от оковите на материалното тяло. Природата на душата и тялото е обяснена много ясно и подробно от Бог Кр̣ш̣н̣а. Такова всестранно описание на душата и тялото, дадено от различни гледни точки, според определението на речника Нирукти се нарича са̄нкхя. Тази са̄нкхя няма нищо общо със Са̄нкхя философията на атеиста Капила. Много преди появата на самозванеца Капила Са̄нкхя философията е изложена в Шрӣмад Бха̄гаватам от истинския Бог Капила, който е инкарнация* на Бог Кр̣ш̣н̣а и разкрива тази философия на майка си Девахӯти. Той ясно обяснява, че пуруш̣а, Върховният Бог, е деен и твори просто като поглежда пракр̣ти. Това е прието от Ведите и Гӣта̄. Във Ведите се описва как Бог поглежда пракр̣ти (природата) и я опложда с индивидуални души. Всички тези души действат в материалния свят за своето сетивно наслаждение и очаровани от материалната енергия, смятат себе си за наслаждаващи се. Този начин на мислене се запазва до момента на освобождението, когато живото същество пожелава да се слее с Бога. Това е последната примка на ма̄я̄, илюзията на сетивното наслаждение, и само след много, много раждания, посветени на удовлетворяващи сетивата дейности, възвисената душа се отдава на Ва̄судева, Бог Кр̣ш̣н̣а, завършвайки по този начин своето търсене на висшата истина.
Отдал се на Кр̣ш̣н̣а, Арджуна вече го е приел за свой духовен учител: шиш̣яс те 'хам ша̄дхи ма̄м тва̄м прапаннам. Затова сега Кр̣ш̣н̣а ще му обясни дейностите в буддхи йога, т.е. в карма йога; с други думи, ще му обясни преданото служене, чиято единствена цел е да се удовлетворят сетивата на Бога. Същността на буддхи йога е описана много ясно в десети стих на десета глава като непосредствено общуване с Бога, който се намира в сърцето на всеки под формата на Парама̄тма̄. Но подобно общуване е невъзможно без предано служене. Затова един предан с трансценденталното си любовно служене на Бога, т.е. с Кр̣ш̣н̣а съзнание, достига нивото буддхи йога по личната милост на Бога. И Господ казва, че само на тези, които винаги са заети в предано служене от трансцендентална любов към него, Той дарява чистото знание за предаността с любов. По този начин преданият може лесно да достигне Бога в неговото вечно, изпълнено с блаженство царство.
Буддхи йога, за която се говори в този стих, това е преданото служене на Бога, а думата са̄нкхя, спомената тук, няма нищо общо с атеистичната са̄нкхя йога, изложена от самозванеца Капила. Погрешно е да се мисли, че двете имат някаква връзка. Атеистичната Са̄нкхя всъщност не е имала никакво влияние по онова време, нито пък Кр̣ш̣н̣а щеше да споменава такива отхвърлящи Бога измислици. Истинската Са̄нкхя философия е изложена от Бог Капила в Шрӣмад Бха̄гаватам, но дори и тя няма връзка с темите, разглеждани в момента. Тук са̄нкхя означава „аналитично описание на тялото и душата“. Бог Кр̣ш̣н̣а описва аналитично душата само за да доведе Арджуна до целта на буддхи йога, т.е. бхакти йога. Следователно няма разлика между Са̄нкхя философията на Бог Кр̣ш̣н̣а и на Бог Капила, описана в Бха̄гаватам. И двете са бхакти йога. Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че само неинтелигентните хора намират разлика между са̄нкхя йога и бхакти йога (са̄нкхя-йогау пр̣тхаг ба̄ла̄х̣ праваданти на пан̣д̣ита̄х̣).
Атеистичната са̄нкхя йога няма нищо общо с бхакти йога и въпреки това неинтелигентните твърдят, че в Бхагавад-гӣта̄ става дума именно за тази атеистична са̄нкхя йога.
Буддхи йога означава да се работи в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в пълно блаженство и знание за преданото служене. Всеки, който работи единствено за удовлетворение на Бога, колкото и трудна да е работата, действа според принципите на буддхи йога и затова постоянно изпитва духовно блаженство. С такава духовна дейност човек естествено, по Божия милост, постига пълно разбиране на трансценденталността, а освобождението му идва от само себе си, без допълнителни усилия за развиване на знание. Има голяма разлика между работа в Кр̣ш̣н̣а съзнание и работа за плодоносни резултати; особено за сетивно наслаждение на семейно или материално щастие. Следователно буддхи йога е трансценденталната дейност, с която трябва да се занимаваме.