BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.41
ТЕКСТ 41
- вяваса̄я̄тмика̄ буддхир
- екеха куру-нандана
- баху-ша̄кха̄ хй ананта̄ш ча
- буддхайо 'вяваса̄йина̄м
Дума по дума
вяваса̄я-а̄тмика̄ – непоколебим в Кр̣ш̣н̣а съзнание; буддхих̣ – разум; ека̄ – само един; иха – в този свят; куру-нандана – о, обично дете на Куру; баху-ша̄кха̄х̣ – като има различни разклонения; хи – наистина; ананта̄х̣ – неограничени; ча – също; буддхаях̣ – разум; авяваса̄йина̄м – всички, които не са в Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Превод
Всички, които вървят по този път, са решителни и целеустремени и целта им е само една. О, обично дете на Куру, разумът на нерешителните е твърде разклонен.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ:<~>Твърдата вяра, че като действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание човек ще се издигне до най-висшето съвършенство на живота, се нарича вяваса̄я̄тмика̄ интелигентност. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.62) се казва:
'шраддха̄'-шабде – вишва̄са кахе судр̣д̣ха нишчая кр̣ш̣н̣е бхакти каиле сарва-карма кр̣та хая Вяра означава непоколебимо упование в нещо възвишено. Когато някой е зает с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не му е необходимо да се занимава с някаква светска дейност, като изпълнява задължения, свързани със семейството, нацията или човечеството. Резултатите от човешката дейност зависят от добрите или лошите дела, извършени в миналото. Но за пробудилия своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, вече не е нужно да се стреми към положителни резултати. В Кр̣ш̣н̣а съзнание всички дейности са на абсолютно равнище, защото не се влияят повече от двойствености като „добро“ и „зло“. Най-висшето стъпало в практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание е отказът от материалното схващане за живота. Това се постига от само себе си, чрез постепенния напредък.
Решителната целеустременост на Кр̣ш̣н̣а осъзнатия се основава на знанието. Ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣. Една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание е рядко срещана добра душа, която отлично знае, че Ва̄судева (Кр̣ш̣н̣а) е причината на всички причини. Когато полива корена на дървото, човек напоява листата и клоните му; по същия начин, когато действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той служи на всички – на себе си, на семейството си, на обществото, на държавата, на човечеството и т.н. Ако Кр̣ш̣н̣а е удовлетворен от нечии дела, всички ще бъдат удовлетворени.
Най-добре е служенето в Кришна съзнание да се практикува под ръководството на авторитетен представител на Кр̣ш̣н̣а, духовен учител, който познава природата на ученика и може да насочи дейностите му. За да бъде наистина Кр̣ш̣н̣а осъзнат, човек трябва да действа решително и да следва наставленията на своя духовен учител, приемайки ги като мисия на живота си. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура ни напътства в известните си молитви към духовния учител:
яся праса̄да̄д бхагават-праса̄до яся̄праса̄да̄н на гатих̣ куто 'пи дхя̄ян стувамс тася яшас три-сандхям ванде гурох̣ шрӣ-чаран̣а̄равиндам
= „Удовлетворявайки духовния си учител, човек удовлетворява Бога, Върховната Личност. Ако не удовлетворя духовния учител, нямам никаква възможност да се издигна до нивото на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова трябва да медитирам, да се моля за милостта му три пъти на ден и да отдавам смирените си почитания на него, моя духовен учител.“
Целият процес зависи от съвършено знание за душата, отвъд телесната концепция – знание не теоретично, а практическо, когато повече няма вероятност за сетивно наслаждение, изразено в плодоносни дейности. Човек, който не е целеустремен, се отклонява от пътя към различни видове плодоносна работа.