BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.56
ТЕКСТ 56
- дух̣кхеш̣в анудвигна-мана̄х̣
- сукхеш̣у вигата-спр̣хах̣
- вӣта-ра̄га-бхая-кродхах̣
- стхита-дхӣр мунир учяте
Дума по дума
дух̣кхеш̣у – в тристранните* страдания; анудвигна-мана̄х̣ – без развълнуван ум; сукхеш̣у – в щастие; вигата-спр̣хах̣ – без да се интересува; вӣта – освободен от; ра̄га – привързаност; бхая – страх; кродхах̣ – и гняв; стхита-дхӣх̣ – чийто ум е устойчив; муних̣ – мъдрец; учяте – се нарича.
Превод
Човек, който невъзмутимо търпи тристранните страдания и не се въодушевява от щастието, освободен от привързаност, страх и гняв, е считан за мъдрец с устойчив ум.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Думата муни се отнася за човек, който се отдава на свободни размишления, без да достига до окончателен извод. Казват, че всеки муни трябва да има собствена гледна точка, различна от тази на другите муни, иначе той не може да бъде наречен муни в пълния смисъл на думата. На̄са̄в р̣ш̣ир яся матам на бхиннам (Маха̄бха̄рата, Вана-парва 313.117). Но стхита-дхӣр муни, споменат тук от Бога, се отличава от обикновения муни. Стхита-дхӣр муни е винаги Кр̣ш̣н̣а осъзнат и е изоставил умозрителните размишления. Той е наричан праша̄нта-них̣шеш̣а-мано-ратха̄нтара (Стотра ратна 43) – преодолял празното философстване и стигнал до извода, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, е всичко (ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ су-дурлабхах̣). За него се казва, че е муни с устойчив ум. Напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат, той не е обезпокояван от тристранните страдания – приема ги като милост на Бога, считайки, че заслужава много по-сурово наказание за миналите си грехове. Той е убеден, че по милостта на Бога страданията му са сведени до минимум. И когато е щастлив, отдава го на Божията милост, като смята себе си недостоен за това щастие; той осъзнава, че единствено по милостта на Бога се намира в такива благоприятни условия, и ги използва, за да му служи още по-добре. В служенето си той действа смело и решително и не се влияе от привързаност или неприязън. Привързаност означава да приемаме нещо за наслаждение на сетивата си, а непривързаност е отсъствието на подобно сетивно влечение. Но установеният в Кр̣ш̣н̣а съзнание не е нито привързан, нито непривързан; животът му е посветен на служене на Бога. Затова той не се гневи дори когато усилията му завършват с неуспех. В успех или в поражение – решимостта му да служи на Кр̣ш̣н̣а е категорична.