BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.69
ТЕКСТ 69
- я̄ ниша̄ сарва-бхӯта̄на̄м
- тася̄м джа̄гарти самямӣ
- яся̄м джа̄грати бхӯта̄ни
- са̄ ниша̄ пашято мунех̣
Дума по дума
я̄ – това, което; ниша̄ – е нощ; сарва – всички; бхӯта̄на̄м – на живите същества; тася̄м – в това; джа̄гарти – е буден; самямӣ – себеовладян; яся̄м – в който; джа̄грати – са будни; бхӯта̄ни – всички същества; са̄ – това е; ниша̄ – нощ; пашятах̣ – за вглъбения в себе си; мунех̣ – мъдрец.
Превод
Това, което за всички живи същества е нощ, за себеовладеният е време за пробуждане. И това, което за всички живи същества е време за пробуждане, за вглъбения в себе си мъдрец е нощ.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Съществуват два типа интелигентни хора. Едните използват разума си за материални сетивни дейности; другите са съзерцателни и будни за себепознание. Дейностите на себевглъбения мъдрец са тъмна нощ за погълнатите от светски дела. Не знаейки нищо за себепознанието, материалистичните хора спят в мрака на невежеството. Вглъбеният в себе си мъдрец остава буден през „нощта“ на материалистите. Той изпитва трансцендентално блаженство от постепенния напредък в духовната култура, докато светските хора, слепи за себепознанието, мечтаят за разнообразни сетивни наслаждения, които понякога им носят щастие, а понякога – страдания. Мъдрецът стои настрана от материалните радости и страдания. Той продължава с дейностите си за себепознание, без да обръща внимание на външните обстоятелства.