BG/Бхагавад-гӣта̄ 2.7
ТЕКСТ 7
- ка̄рпан̣я-дош̣опахата-свабха̄вах̣
- пр̣ччха̄ми тва̄м дхарма-саммӯд̣ха-чета̄х̣
- яч чхреях̣ ся̄н нишчитам брӯхи тан ме
- шиш̣яс те 'хам ша̄дхи ма̄м тва̄м прапаннам
Дума по дума
ка̄рпан̣я – от скъперничество; дош̣а – от слабост; упахата – измъчвайки се; свабха̄вах̣ – характерни черти; пр̣ччха̄ми – питам; тва̄м – на теб; дхарма – религия; саммӯд̣ха – объркан; чета̄х̣ – в сърцето; ят – какво; шреях̣ – безкрайното добро; ся̄т – може да бъда; нишчитам – уверено; брӯхи – кажи; тат – това; ме – на мен; шиш̣ях̣ – ученик; те – твой; ахам – аз; ша̄дхи – просто напътствай; ма̄м – мен; тва̄м – на теб; прапаннам – отдаден.
Превод
Объркан съм относно моя дълг и съм изгубил самообладание поради скъперническа слабост. В това състояние те моля да ми кажеш кое наистина е най-добро за мен. Сега аз съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, наставлявай ме.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: По своето естество материалните дейности са източник на затруднения за всеки. Трудностите ни дебнат на всяка крачка и това налага да се обърнем към авторитетен духовен учител; той ще ни даде подходящи напътствия как да постигнем целта на живота. Цялата ведическа литература ни съветва да потърсим помощ от авторитетен духовен учител, за да преодолеем нежеланите затруднения. Те са като горски пожар, избухнал без видима причина. Положението в материалния свят е аналогично – затрудненията в живота се появяват сами, без да ги желаем. Никой не иска пожар, но той избухва и ние сме озадачени. Ведическата мъдрост ни съветва: за да разрешим дилемите в живота си, трябва да се обърнем към духовен учител от ученическата приемственост. Човек, който има истински духовен учител, може да узнае всичко. Така че не бива да стоим насред материалните затруднения, а да приемем духовен учител. Това е смисълът на този стих.
Кой изпитва материални трудности? Всеки, който не разбира истинските проблеми на живота. В Бр̣хад-а̄ран̣яка Упаниш̣ад (3.8.10) обърканият човек е описан по следния начин: йо ва̄ етад акш̣арам га̄ргй авидитва̄сма̄л лока̄т праити са кр̣пан̣ах̣ – „Скъперник е онзи, който не разрешава проблемите на живота като човешко същество и накрая напуска този свят като котките и кучетата, без да разбира науката за себепознанието“. Тази човешка форма е най-ценният дар за живото същество; с нея то може да разреши всички проблеми в живота си. Затова този, който не се възползва от благоприятната възможност, е скъперник. На обратния полюс стои един бра̄хман̣а – той е достатъчно интелигентен и използва тялото си, за да разреши житейските проблеми. Я етад акш̣арам видитва̄сма̄л лока̄т праити са бра̄хман̣ах̣.
Кр̣пан̣а, скъперниците, пропиляват времето си, прекалено загрижени за семейство, общество, държава и т.н. С материалистическото си мислене човек често се привързва към семейния живот – жена, деца, роднини – на принципа на „кожната болест“. Кр̣пан̣а мисли, че е в състояние да закриля семейството си от смърт или вярва, че семейството и обществото могат да го спасят в мига на смъртта. Такава привързаност откриваме дори при нисшите животни, които също се грижат за малките си. Като разумен човек Арджуна разбира, че загрижеността за роднините и желанието да ги предпази от смъртта са причина за объркването му. Макар да осъзнава дълга си да се бие, поради скъперническа слабост, той не е в състояние да го изпълни. Затова моли Бог Кр̣ш̣н̣а, върховния духовен учител, за крайно решение. Той се отдава на Кр̣ш̣н̣а като негов ученик и желае да приключи с приятелските разговори. Разговорите между учителя и ученика винаги са сериозни и сега Арджуна има намерение да започне много сериозен разговор с приетия от него духовен учител. Следователно Кр̣ш̣н̣а е първият духовен учител, разкрил науката на Бхагавад-гӣта̄, а Арджуна – първият ученик, постигнал нейния смисъл. Как Арджуна е съумял да разбере Бхагавад-гӣта̄, се описва в самата нея, но независимо от това глупавите светски учени твърдят, че не е нужно човек да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а като на личност, а на „нероденото в Кр̣ш̣н̣а“. Между Кр̣ш̣н̣а отвън и отвътре няма никаква разлика и ако някой не приема тази истина, ще бъде глупаво да се опитва да разбере Бхагавад-гӣта̄.