BG/Бхагавад-гӣта̄ 3.36
ТЕКСТ 36
- арджуна ува̄ча
- атха кена праюкто 'ям
- па̄пам чарати пӯруш̣ах̣
- аниччханн апи ва̄рш̣н̣ея
- бала̄д ива нийоджитах̣
Дума по дума
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; атха – тогава; кена – от какво; праюктах̣ – подтикван; аям – човек; па̄пам – грехове; чарати – извършва; пӯруш̣ах̣ – човек; аниччхан – без да желае; апи – въпреки че; ва̄рш̣н̣ея – о, потомъко на Вр̣ш̣н̣и; бала̄т – със сила; ива – сякаш; нийоджитах̣ – зает.
Превод
Арджуна каза: О, потомъко на Вр̣ш̣н̣и, какво кара човек да върши грехове дори без да желае, сякаш е тласкан насила?
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Живото същество, като частица, неразделно свързана с Бога, е изначално духовно, чисто и свободно от материалните замърсявания. По природа то не е подвластно на греховете в материалния свят. Но след като влезе в контакт с материалната енергия, то, без да се колебае, извършва всякакви грехове, често дори против волята си. Така че въпросът на Арджуна за противоестествената склонност на живите същества, е жизненоважен. Понякога живото същество не желае да върши грехове, но бива принудено да прави това. Греховните дейности обаче не са подбуждани от Свръхдушата вътре в нас; те имат друга причина, както обяснява Кр̣ш̣н̣а в следващия стих.