BG/Бхагавад-гӣта̄ 4.10
ТЕКСТ 10
- вӣта-ра̄га-бхая-кродха̄
- ман-мая̄ ма̄м упа̄шрита̄х̣
- бахаво гя̄на-тапаса̄
- пӯта̄ мад-бха̄вам а̄гата̄х̣
Дума по дума
вӣта – освободени от; ра̄га – привързаност; бхая – страх; кродха̄х̣ – и гняв; мат-мая̄х̣ – изцяло в мен; ма̄м – в мен; упа̄шрита̄х̣ – напълно установен; бахавах̣ – много; гя̄на – със знание; тапаса̄ – с въздържание; пӯта̄х̣ – е пречистен; мат-бха̄вам – трансцендентална любов към мен; а̄гата̄х̣ – достигнаха.
Превод
Освободени от привързаност, страх и гняв, погълнати от мисли за мен и приели подслон при мен, много хора в миналото се пречистиха чрез знание за мен – и всички те постигнаха трансцендентална любов към мен.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Както вече беше казано, под силното влияние на материализма много трудно се осъзнава личностната природа на Върховната Абсолютна Истина. Обикновено хората, привързани към телесната представа за живота, са така погълнати от материализма, че за тях е почти невъзможно да разберат как Върховният може да бъде личност. Материалистите не могат дори да си представят, че съществува нетленно трансцендентално тяло, изпълнено със знание и вечно блаженство. Според тяхното разбиране тялото е тленно, изпълнено с невежество и подложено на страдания. Поради това, когато чуят, че Бог е личност, хората пренасят същата телесна представа върху него. За такива материалисти формата на огромното материално проявление е върховна, а Върховният е безличностен. И понеже са изцяло погълнати от материализма, идеята за запазване на личността след освобождението от материята ги плаши. Когато узнаят, че духовният живот също е индивидуален и личностен, те се страхуват от перспективата отново да станат личности и затова естествено предпочитат нещо от рода на сливане с безличностната пустота. Обикновено те сравняват живите същества с мехурчета пяна, изчезващи във вълните на океана. Това е висшето съвършенство на духовно съществуване, постижимо без идентичност на личността. Такова житейско състояние е изпълнено със страх и лишено от истинно знание за духовното съществуване. Нещо повече – за много хора духовното съществуване е пълна загадка. Объркани от безбройните противоречиви философски теории и възгледи, отвратени или разгневени, те достигат до глупавото заключение, че не съществува висша причина и всичко в крайна сметка е пустота. Тези хора са в болестно състояние. Някои са силно обременени от материални привързаности и затова не обръщат внимание на духовния живот, други мечтаят да се слеят с висшата духовна причина, а трети не вярват в нищо и от безнадеждност са гневни на изобилстващите псевдодуховни учения. Последните намират убежище в различни опияняващи средства и понякога приемат предизвиканите от тях халюцинации за духовни видения. Необходимо е да се избавим от трите нива на материално съзнание: привързаност към материалния живот, страх от духовна личностна идентичност и идеята за пустотата, възникнала от житейско разочарование. За тази цел човек трябва напълно да се подслони при Бога, да приеме истински духовен учител и да следва правилата и практиката на преданото служене. Висшата степен на изпълнения с преданост живот се нарича бха̄ва – трансцендентална любов към Бога.
В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.4.15 – 16), трактат върху науката за преданото служене, се казва:
а̄дау шраддха̄ татах̣ са̄дху- санго 'тха бхаджана-крия̄ тато 'нартха-нивр̣ттих̣ ся̄т тато ниш̣т̣ха̄ ручис татах̣ атха̄сактис тато бха̄вас татах̣ према̄бхюдан̃чати са̄дхака̄на̄м аям премн̣ах̣ пра̄дурбха̄ве бхавет крамах̣
„В началото у човек трябва да възникне стремеж за себепознание. Това ще го подбуди към общуване с духовно напреднали личности. На следващия етап той получава посвещение от издигнат духовен учител и под негово ръководство новопосветеният предан тръгва по пътя на преданото служене. С предано служене, следвайки наставленията на духовния учител, той се освобождава от материалните привързаности, постига устойчивост в себепознанието и придобива вкус към слушане на повествованията за Абсолютната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Този вкус му помага да развие привързаност към Кр̣ш̣н̣а съзнание, която нараства и се превръща в бха̄ва, началния стадий на трансценденталната любов към Бога. Истинската любов към Бога се нарича према – висшата степен на съвършенство.“ На нивото према съществува само трансцендентално любовно служене на Бога. Така чрез постепенния метод на преданото служене, под ръководството на авторитетен духовен учител, човек може да достигне висшето ниво, освободен от материалната привързаност, от страха, че е индивидуална духовна личност, както и от разочарованията, водещи до философията на пустотата. И тогава той ще може да влезе в обителта на Върховния Бог.