BG/Бхагавад-гӣта̄ 4.5
ТЕКСТ 5
- шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
- бахӯни ме вятӣта̄ни
- джанма̄ни тава ча̄рджуна
- та̄нй ахам веда сарва̄н̣и
- на твам веттха паран-тапа
Дума по дума
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Божествената Личност каза; бахӯни – много; ме – от моите; вятӣта̄ни – са минали; джанма̄ни – раждания; тава – от твоите; ча – и също; арджуна – о, Арджуна; та̄ни – тези; ахам – Аз; веда – зная; сарва̄н̣и – всички; на – не; твам – ти; веттха – знаеш; парам-тапа – о, покорителю на врагове.
Превод
Божествената Личност каза: И ти, и Аз сме преминали през много, много раждания. Аз мога да си спомня всичките, но ти не можеш, о, покорителю на враговете.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: В Брахма самхита̄ (5.33) се говори за множество въплъщения на Бога:
адваитам ачютам ана̄дим ананта-рӯпам а̄дям пура̄н̣а-пуруш̣ам нава-яуванам ча ведеш̣у дурлабхам адурлабхам а̄тма-бхактау говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми „Почитам Върховния Бог Говинда (Кр̣ш̣н̣а), предвечната личност, абсолютния, непогрешимия, безначалния. Въпреки че дава начало на безброй форми, Той остава все същата изначална и предвечна личност, която е винаги млада. Вечните, изпълнени с блаженство и знание форми на Бога, обикновено са неразбираеми дори за най-добрите ведически учени, но винаги се разкриват пред чистите, искрени предани.“
В Брахма самхита̄ (5.39) се казва още:
ра̄ма̄ди-мӯртиш̣у кала̄-ниямена тиш̣т̣хан на̄на̄вата̄рам акарод бхуванеш̣у кинту кр̣ш̣н̣ах̣ сваям самабхават парамах̣ пума̄н йо говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми
„Почитам Върховният Бог Говинда (Кр̣ш̣н̣а), който неизменно се появява в различни форми като Ра̄ма или Нр̣симха, както и в множество частични въплъщения. А при това остава винаги изначалният Бог, известен като Кр̣ш̣н̣а, който се появява и лично.“
Във Ведите също се казва, че макар да е единствен и неповторим, Бог проявява себе си в безброй много форми. Той е подобен на камъка ваидӯря, който променя цвета си, но винаги остава един и същ. Всички тези разнообразни форми се разбират от чисти, искрени предани, а не с просто изучаване на Ведите (ведеш̣у дурлабхам адурлабхам а̄тма-бхактау). Предани като Арджуна са вечни спътници на Бога и където и да се появи Той, неговите придружители също се появяват, за да му служат в различни роли. Арджуна е един от тези предани и от стиха разбираме, че преди няколко милиона години, когато Бог Кр̣ш̣н̣а изговаря Бхагавад-гӣта̄ пред бога на Слънцето Вивасва̄н, Арджуна – в различен облик – също присъства там. Но разликата между Господ и Арджуна се състои в това, че Бог помни случилото се, докато Арджуна не го помни. Това е разликата между индивидуалните живи същества и Бога. Макар Арджуна да е наречен велик герой, покорител на враговете, той е неспособен да си спомни какво се е случвало в предишните му раждания. Защото едно живо същество, колкото и да е велико от материална гледна точка, никога не може да е равно на Върховния Бог. Вечните спътници на Бога, без съмнение, са освободени души, но те никога не са му равни. В Брахма самхита̄ Господ е описан като непогрешим (ачюта), което означава, че не забравя себе си дори когато се намира в материалния свят. Затова Бог и живото същество не могат да бъдат равни в никакво отношение дори ако живото същество е освободено като Арджуна. Въпреки че Арджуна е предан на Бога, той понякога забравя положението на Господа. Но по Божията милост преданият може мигновено да осъзнае, че Той е непогрешим, докато лишените от преданост, демоните, не могат да разберат божествената му природа. Затова тези описания в Гӣта̄ са неразбираеми за демоничните умове. Кр̣ш̣н̣а си спомня деяния, извършени преди милиони години, докато Арджуна не помни, въпреки че и двамата са вечни по природа. Необходимо е също да се отбележи, че живото същество забравя, понеже сменя тялото си, докато Бог помни, тъй като не сменя своето сач-чид-а̄нанда тяло. Той е адвайта – между него самия и неговото тяло няма разлика. Всичко, свързано с него, има духовна природа, докато обусловената душа се различава от материалното си тяло. И тъй като Господ и тялото му са тъждествени, неговата позиция дори когато идва в материалния свят, винаги е различна от позицията на обикновеното живо същество. Демоните не са в състояние да приемат трансценденталната природа на Бога, която Той лично обяснява в следващия стих.