BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.16
ТЕКСТ 16
- гя̄нена ту тад агя̄нам
- йеш̣а̄м на̄шитам а̄тманах̣
- теш̣а̄м а̄дитя-вадж гя̄нам
- прака̄шаяти тат парам
Дума по дума
гя̄нена – чрез знание; ту – но; тат – това; агя̄нам – незнание; йеш̣а̄м – чието; на̄шитам – се разрушава; а̄тманах̣ – на живото същество; теш̣а̄м – тяхно; а̄дитя-ват – като изгряващо слънце; гя̄нам – знание; прака̄шаяти – разкрива; тат парам – Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Превод
Когато човек е просветлен със знание, което разрушава невежеството, това знание му разкрива всичко, така, както слънцето осветява всичко през деня.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Хората, забравили Кр̣ш̣н̣а, несъмнено са объркани. Но Кр̣ш̣н̣а осъзнатите не са ни най-малко объркани. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: сарвам гя̄на-плавена, гя̄на̄гних̣ сарва-карма̄н̣и и на хи гя̄нена садр̣шам. Знанието винаги се цени високо. За какво знание става въпрос? Съвършено знание се постига, когато някой се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, както ни учи деветнайсети стих на седма глава: бахӯна̄м джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м прападяте. След като е преминал през много, много раждания, човек в съвършено знание се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, т.е. постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, пред него се разкрива всичко, както слънцето осветява всичко през деня. Живото същество е обърквано по безброй начини. Например когато безцеремонно се мисли за Бог, то всъщност попада в най-голямата клопка на незнанието. Ако живото същество е Бог, защо незнанието ще го обърква? Може ли Бог да се обърква от незнание? Ако беше така, незнанието (Сатаната) щеше да е по-велико от Бога. Истинско знание може да се получи от личност в съвършено Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ето защо, човек трябва да намери авторитетен духовен учител и от него да разбере какво е Кр̣ш̣н̣а съзнание – това ще разпръсне цялото му невежество, така както слънцето разпръсква тъмнината. Дори да разбираме напълно, че не сме това тяло, че сме трансцендентални, все още може да не разграничаваме душата от Свръхдушата. Но всичко може да се научи много добре, ако приемем убежище при съвършен, авторитетен Кр̣ш̣н̣а осъзнат учител. Човек може да разбере Бога и своята връзка с него, когато срещне представител на Бога. Понеже притежава знание за Бога, един негов представител не претендира, че е Бог, въпреки че му се оказва цялата почит, която обикновено се оказва на Бога. Трябва да се изучи разликата между Бога и живото същество. Затова Господ Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва във втора глава (2.12), че живите същества и Бог са индивидуални личности. Всички живи същества са имали своята индивидуалност в миналото, имат я в настоящето и ще запазят индивидуалността си в бъдеще, дори след освобождението. През нощта в тъмното виждаме едно цяло, но през деня, когато е светло, виждаме всичко в истинската му форма. Разбирането, че в духовната реалност личността запазва индивидуалността си, е истинско знание.