BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.19
ТЕКСТ 19
- ихаива таир джитах̣ сарго
- йеш̣а̄м са̄мйе стхитам манах̣
- нирдош̣ам хи самам брахма
- тасма̄д брахман̣и те стхита̄х̣
Дума по дума
иха – в този живот; ева – несъмнено; таих̣ – от тях; джитах̣ – победени; саргах̣ – раждането и смъртта; йеш̣а̄м – чиито; са̄мйе – в равновесие; стхитам – установен; манах̣ – ум; нирдош̣ам – безупречни; хи – несъмнено; самам – в равновесие; брахма – като Върховния; тасма̄т – следователно; брахман̣и – във Върховния; те – те; стхита̄х̣ – са установени.
Превод
Ония, чиито умове са потопени в еднообразието и спокойствието, вече са победили раждането и смъртта. Те са без недостатъци, като Брахман, и по този начин са установени в Брахман.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Спокойствието на ума, споменато по-горе, е признак на себепознание. Достигналите това ниво са победили материалната обусловеност, по-точно раждането и смъртта. Докато се отъждествява с тялото си, човек е обусловена душа, но щом се издигне до нивото на спокойствие, чрез себепознанието, той се освобождава от обусловения живот. С други думи, повече няма да се ражда в материалния свят, а след смъртта си може да влезе в духовното небе. Бог е безупречен, защото не се привързва и не мрази. По същия начин, когато едно живо същество не изпитва привързаност и омраза, то става безупречно и достойно да влезе в духовното небе. Такива личности трябва да бъдат считани за вече освободени, а качествата им са описани по-долу.