BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.2
ТЕКСТ 2
- шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
- сання̄сах̣ карма-йогаш ча
- них̣шреяса-кара̄в убхау
- тайос ту карма-сання̄са̄т
- карма-його вишиш̣яте
Дума по дума
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Божествената Личност каза; сання̄сах̣ – отречението от работа; карма-йогах̣ – работа в преданост; ча – също; них̣шреяса-карау – водят по пътя на освобождението; убхау – и двете; тайох̣ – от двете; ту – но; карма-сання̄са̄т – в сравнение с отказване от плодоносна работа; карма-йогах̣ – работа в преданост; вишиш̣яте – е по-добра.
Превод
Божествената Личност отговори: Както прекратяването на дейността, така и работата в преданост са добри за постигане на освобождение. Но от двете работата, извършена като предано служене, е по-добра от прекратяването на дейността.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Плодоносните дейности за сетивно наслаждение са причина за материалното робство. Докато е зает с дейности, целящи подобряване на телесните удобства, човек със сигурност ще преминава през различни видове тела и ще остава постоянно в оковите на материалното робство. Това е потвърдено в Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.4 – 6):
нӯнам праматтах̣ куруте викарма яд индрия-прӣтая а̄пр̣н̣оти на са̄дху манйе ята а̄тмано 'ям асанн апи клеша-да а̄са дехах̣ пара̄бхавас та̄вад абодха-джа̄то я̄ван на джигя̄сата а̄тма-таттвам я̄ват крия̄с та̄вад идам мано ваи карма̄тмакам йена шарӣра-бандхах̣ евам манах̣ карма-вашам праюнкте авидяя̄тманй упадхӣяма̄не прӣтир на я̄ван майи ва̄судеве на мучяте деха-йогена та̄ват „Луди по сетивното наслаждение, хората не знаят, че настоящото им, пълно със страдания тяло, е резултат от кармични дейности в миналото. Въпреки че е временно, тялото винаги ни създава всевъзможни неприятности. Затова не е правилно да се работи за сетивно наслаждение. Човек не е успял в живота си, докато не се запита за истинската си самоличност. Докато не разбере кой е всъщност, той трябва да работи за плодоносни резултати за удовлетворение на сетивата. И завладян от съзнанието за сетивно наслаждение, трябва да преминава от тяло в тяло. Дори ако умът му е погълнат от кармични дейности и е повлиян от невежество, той трябва да развива любов към преданото служене, посветено на Ва̄судева. Само тогава ще има благоприятната възможност да се освободи от робството на материалното съществуване.“
Следователно гя̄на – знанието, че не си това материално тяло, а вечна душа, не е достатъчно за постигане на освобождение. Трябва да се действа от позицията, че си душа; в противен случай няма измъкване от материалното робство. А действията в Кр̣ш̣н̣а съзнание не са на кармично ниво – те осигуряват духовния напредък. Без Кр̣ш̣н̣а съзнание простото отричане от кармични дейности всъщност не пречиства сърцето на обусловената душа. Докато сърцето не е пречистено, човек работи кармично. Но дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание по естествен начин премахва резултата от кармична дейност и така не се налага слизане на материално ниво. Тоест такава дейност във всички случаи е по-висша от отречението, което винаги носи риска от пропадане. Отречение без Кр̣ш̣н̣а съзнание е непълно, както потвърждава Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ в своята Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.258):
пра̄пан̃чикатая̄ буддхя̄ хари-самбандхи-вастунах̣ мумукш̣убхих̣ паритя̄го ваира̄гям пхалгу катхяте
„Когато човек силно желае да постигне освобождение и се отказва от неща, свързани с Върховния Бог, като ги мисли за материални, неговото отречение се нарича несъвършено.“
Отречението е истинско, когато се извършва със знанието, че всичко принадлежи на Бога и никой не притежава нищо. Трябва да разберем, че в действителност нищо не принадлежи на никого. Тогава за какво отречение става дума? Личност, която знае, че всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а, винаги е в отречение. Щом като всичко принадлежи на Кр̣ш̣н̣а, всичко трябва да се използва в служене на Кр̣ш̣н̣а. Тази съвършена форма на действие в Кр̣ш̣н̣а съзнание е далеч по-добра от различните изкуствени отречения на Ма̄я̄ва̄дӣ сання̄сӣте.