BG/Бхагавад-гӣта̄ 5.25
ТЕКСТ 25
- лабханте брахма-нирва̄н̣ам
- р̣ш̣аях̣ кш̣ӣн̣а-калмаш̣а̄х̣
- чхинна-дваидха̄ ята̄тма̄нах̣
- сарва-бхӯта-хите рата̄х̣
Дума по дума
лабханте – достигнат; брахма-нирва̄н̣ам – освобождение във Върховния; р̣ш̣аях̣ – всички, които са активни отвътре; кш̣ӣн̣а-калмаш̣а̄х̣ – освободени от всякакви грехове; чхинна – след като са разкъсали; дваидха̄х̣ – двойствеността; ята-а̄тма̄нах̣ – към себепознание; сарва-бхӯта – заради всички живи същества; хите – в благотворна работа; рата̄х̣ – заети.
Превод
Тези, които, с ум насочен навътре, са отвъд двойственостите, възникващи от съмненията; които постоянно работят за благополучието на всички живи същества и не извършват никакви грехове, достигат освобождение във Върховния.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: За добруването на всички живи същества може да работи истински само една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност. Когато наистина разбере, че Кр̣ш̣н̣а е първоизточникът на всичко и действа в този дух, човек действа за всички. Страданията на човечеството се дължат на забравата, че Кр̣ш̣н̣а е върховният наслаждаващ се, върховният господар и върховният приятел. И да се действа за пробуждане на това съзнание в човешкото общество, е най-възвишената и благоприятна работа. Никой не може да извършва такава висша благотворителност, ако не е постигнал освобождение във Върховния. Напълно освободена от греха, една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност няма съмнения относно върховенството на Кр̣ш̣н̣а. Това е състоянието на божествената любов.
С дейности, насочени единствено към материално благоденствие на човешкото общество, всъщност не се помага на никого. Временното облекчение на външното тяло и ума не е достатъчно. Истинската причина за трудностите в суровата борба за живот е, че човек забравя връзката си с Върховния Бог. Когато напълно осъзнае връзката си с Кр̣ш̣н̣а, той става освободена душа, макар и във временното си жилище – материалното тяло.