BG/Бхагавад-гӣта̄ 6.7

His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 7

джита̄тманах̣ праша̄нтася
парама̄тма̄ сама̄хитах̣
шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кхеш̣у
татха̄ ма̄на̄пама̄найох̣

Дума по дума

джита-а̄тманах̣ – за този, който е овладял ума си; праша̄нтася – постигналия спокойствие чрез контрол над ума; парама-а̄тма̄ – Свръхдушата; сама̄хитах̣ – достигнал напълно; шӣта – в студ; уш̣н̣а – жега; сукха – щастие; дух̣кхеш̣у – и нещастие; татха̄ – също; ма̄на – в чест; апама̄найох̣ – и безчестие.

Превод

Този, който е овладял ума, осъзнава Свръхдушата, защото е постигнал покой. Такъв човек не прави разлика между щастие и нещастие, жега и студ, чест и безчестие.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Предназначението на всяко живо същество е да следва заповедите на Бога, пребиваващ в сърцето му като Парама̄тма̄. Когато умът е заблуден от външната илюзорна енергия, човек се оплита в материални дейности. Ако умът е овладян чрез един от йога методите, можем да приемем, че целта е постигната. Трябва да се придържаме към върховното ръководство. Когато умът е насочен към висшата природа, не му остава друго, освен да следва заповедите на Върховния. Умът трябва да приеме по-висше ръководство и да го следва. Естественият резултат от овладяването на ума е следването на заповедите на Парама̄тма̄, Върховната Душа. Понеже тази духовна позиция се постига веднага от всеки в Кр̣ш̣н̣а съзнание, преданият на Бога не се влияе от двойственостите на материалното съществуване – щастие и нещастие, топло и студено и т.н. Това състояние се нарича сама̄дхи – вглъбяване във Върховния.