BG/Бхагавад-гӣта̄ 7.15
ТЕКСТ 15
- на ма̄м душ̣кр̣тино мӯд̣ха̄х̣
- прападянте нара̄дхама̄х̣
- ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄
- а̄сурам бха̄вам а̄шрита̄х̣
Дума по дума
на – не; ма̄м – на мен; душ̣кр̣тинах̣ – безбожници; мӯд̣ха̄х̣ – глупаци; прападянте – се отдават; нара-адхама̄х̣ – най-нисшите сред хората; ма̄яя̄ – от илюзорната енергия; апахр̣та – откраднато; гя̄на̄х̣ – чисто знание; а̄сурам – демонична; бха̄вам – природа; а̄шрита̄х̣ – като приема.
Превод
Безбожниците, които са много глупави; тези, които са най-нисши сред хората; тези, чието знание е отнето от илюзията, и тези с атеистичната природа на демони не се отдават на мен.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че просто като се отдадем в лотосовите нозе на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а, можем да се освободим от строгите закони на материалната природа. Тогава възниква въпросът: защо начетените философи, учените, бизнесмените, управниците и лидерите на хората не се отдават в лотосовите нозе на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, всемогъщата Божествена Личност? Мукти – освобождение от законите на материалната природа – това търсят водачите на човечеството по всевъзможни начини с грандиозни планове и усилия в продължение на много години и раждания. Но ако освобождението е възможно просто с отдаване в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, тогава защо тези интелигентни и работливи водачи не приемат този прост метод?
Бхагавад-гӣта̄ отговаря на въпроса много откровено. Образованите водачи на обществото, като Брахма̄, Шива, Капила, Кума̄рите, Ману, Вя̄са, Девала, Асита, Джанака, Прахла̄да, Бали и по-късно Мадхва̄ча̄ря, Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря, Шрӣ Чайтаня и много други истински философи, политици, просветители, учени и др. – се отдават в лотосовите нозе на Върховната Личност, всемогъщия авторитет. Не приемат плана и пътя на Върховния Господ ония, които заради материални облаги само позират като философи, учени, просветители, управници и т.н. Без да имат представа за Бога, те просто кроят материални планове и така усложняват проблемите на материалното съществуване в напразни опити да ги разрешат. Но материалната енергия (природата) е много могъща – тя може да осуети неавторитетните планове на атеистите и да обърка намеренията на „плановите комисии“.
Атеистите, съставители на планове, са наречени тук душ̣кр̣итинах̣ – „безбожници“. Кр̣тӣ означава човек, който е извършил нещо похвално. Атеистите плановѝци понякога са много интелигентни и заслужават похвала, защото всеки голям план, добър или лош, изисква интелигентност, за да бъде изпълнен. Но понеже атеистът използва ума си неправилно, като се противопоставя на плана на Върховния Бог, той е наречен душ̣кр̣тӣ – с погрешно насочена интелигентност и усилия.
В Гӣта̄ съвсем ясно се посочва, че материалната енергия работи изцяло под ръководството на Върховния. Тя не притежава независима власт и действа така, както сянката се движи според движенията на обекта. Все пак материалната енергия е много могъща и поради безбожната си природа атеистите нито могат да разберат как действа тя, нито могат да узнаят плана на Върховния Бог. Под влияние на илюзията и гун̣ите на страстта и невежеството техните планове се осуетяват, както се случило с Хиран̣якашипу и Ра̄ван̣а; намеренията им напълно се провалили, въпреки че и двамата били материално образовани учени, философи, управници и наставници. Душ̣кр̣ти, безбожниците, са четири вида, както е описано по-долу.
(1) Мӯд̣ха са тези, които са изключително глупави и работят непосилно като товарни животни. Те искат да се наслаждават сами на плодовете от труда си и отказват да ги поделят с Върховния. Типичен пример за товарно животно е магарето. Това смирено животно е принудено от господаря си на тежка работа. Магарето всъщност не знае за кого работи така усърдно ден и нощ. На него му стига да напълни стомаха си със сноп трева, да поспи малко в постоянен страх, че ще бъде бито от господаря, и да удовлетвори сексуалното си желание с риск да бъде многократно ритано от партньора си. Понякога магарето твори поезия и философия, но тези ревящи звуци само смущават другите. Такова е положението на глупавия кармичен работник, който не знае за кого би трябвало да работи. Той не знае, че кармата (дейността) е предназначена за ягя (жертва).
Най-често тези, които работят усилено ден и нощ, за да отхвърлят бремето на създадените от самите тях задължения, казват, че нямат време да слушат за безсмъртието на живото същество. За тези мӯд̣ха тленните придобивки представляват смисъл на живота, независимо че се наслаждават на нищожна част от плодовете на труда си. Понякога те прекарват безсънни дни и нощи, за да печелят, и макар да имат язва или лошо храносмилане, са удовлетворени и без храна; те са просто погълнати от непосилен труд, в полза на илюзорни господари. Невежи относно истинския си господар, глупавите работници губят ценното си време да служат на Мамон. За нещастие, те никога не се отдават на върховния господар на всички господари, нито отделят време да слушат за него от подходящ източник. Свинята, която се храни с изпражнения, не е привлечена от сладкиши, приготвени от захар и гхи. По същия начин, глупавият работник неуморно ще продължава да слуша приятни за сетивата вести от този блещукащ материален свят и ще има съвсем малко време да слуша за вечната жизнена сила, движеща материалния свят.
(2) Другата група душ̣кр̣тӣ се наричат нара̄дхама – най-нисшите сред хората. Нара означава „човешко същество“, а адхама – „най-нисшето“. От 8 400 000 видове живи същества 400 000 са човешки. Сред тях има множество по-нисши човешки форми, повечето от които живеят нецивилизовано. За цивилизовани се считат хората с установени принципи за обществен, политически и религиозен живот. Тези, които са постигнали развитие в социално и политическо отношение, но нямат религиозни принципи, трябва да бъдат приемани за нара̄дхама. Религията без Бог не е религия, защото целта на религиозните принципи е да се опознае Върховната Истина и връзката ни с нея. В Бхагавад-гӣта̄ Бог, Върховната Личност, ясно заявява, че няма авторитет, който по-висш от него, и че Той е Върховната Истина. Цивилизованата форма на човешки живот е предназначена за съживяване на изгубеното съзнание за вечната връзка на живото същество с Върховната Истина, всемогъщата Божествена Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Всеки, който пропуска тази възможност, се причислява към нара̄дхама. От свещените писания научаваме, че когато бебето е в майчината утроба (изключително неудобно положение), то моли Бога за избавление и обещава, щом излезе навън, да обожава само него. Естественият инстинкт на всяко живо същество е да се моли на Бога, когато е в неволя, защото е вечно свързано с Бога. Но повлияно от ма̄я̄, илюзорната енергия, след раждането детето забравя трудностите, в които е било, както и спасителя си.
Дълг на родителите е да събудят у децата божественото съзнание, спящо в тях. Десетте пречистващи церемонии, предписани в Ману смр̣ти, ръководството по религиозни принципи, са предназначени за съживяване на божественото съзнание в системата на варн̣а̄шрама. Но днес в целия свят нищо от това не се спазва стриктно и 99,9 процента от населението са нара̄дхама.
Когато цялото население стане нара̄дхама, естествено е т.нар. образование да загуби стойността си под влияние на всемогъщата енергия на материалната природа. Според нормите на Бхагавад-гӣта̄ за образован човек се счита този, който гледа еднакво на учения бра̄хман̣а, на кучето, на кравата, на слона и на кучеядеца. Такова е виждането на истинските предани. Шрӣ Нитя̄нанда Прабху, който е въплъщение на Бога в образа на божествен учител, спасява типичните нара̄дхама, братята Джага̄й и Ма̄дха̄й, и показва как истинският предан дарява с милостта си най-нисшите сред човешкия род. Така че дори един нара̄дхама, когото Божествената Личност не одобрява, може отново да съживи духовното си съзнание по милостта на някой предан.
Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, установявайки принципите на бха̄гавата дхарма, преданото служене, препоръчва на хората да слушат смирено посланието на Божествената Личност. Същината на това послание е Бхагавад-гӣта̄. Най-нисшите сред хората могат да постигнат освобождение просто чрез този метод на смирено слушане, но за нещастие те отказват дори да чуят тези послания, да не говорим за отдаване на волята на Върховния. Нара̄дхама, най-нисшите сред хората, напълно пренебрегват основното задължение на човешкото същество.
(3) Следващата група душ̣кр̣тӣ се нарича ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄х̣ – личности, чиито обширни познания са изгубили всякаква стойност под влияние на илюзорната енергия. В повечето случаи те са много образовани – велики философи, поети, литератори, учени и т.н., но илюзорната енергия ги заблуждава и затова те не се покоряват на Върховния Бог.
Понастоящем има много ма̄яя̄пахр̣та-гя̄нах̣ дори и сред учените, занимаващи се с Бхагавад-гӣта̄. В нея ясно и директно се казва, че Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Бог, Върховната Личност. Никой не му е равен, нито е по-велик от него. Той е баща на Брахма̄ – първоначалния баща на всички хора. Всъщност там се казва, че Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е баща не само на Брахма̄, но и на всички форми на живот. Той е източникът на безличностния Брахман и на Парама̄тма̄; Свръхдушата във всяко живо същество е негова пълна еманация. Всичко води началото си от него и всеки е съветван да се отдаде в лотосовите му нозе. Въпреки тези недвусмислени твърдения ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄х̣ осмиват личността на Върховния Бог и го приемат просто за човешко същество. Те не знаят, че благословената човешка форма на живот е сътворена по образец на вечната и трансцендентална форма на Върховния.
Всички неавторитетни тълкувания на Гӣта̄, направени от ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄х̣, извън парампара̄ системата, са препятствия по пътя на духовното разбиране. Заблудените тълкуватели не се отдават в лотосовите нозе на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, нито пък учат другите да следват този принцип.
(4) Последната група душ̣кр̣тӣ се нарича а̄сурам бха̄вам а̄шрита̄х̣ – личности, които следват демонични принципи. Тези хора са отявлени атеисти. Някои от тях твърдят, че Върховният Бог не може да се появи в материалния свят, но не са в състояние да посочат никакви реални причини. Други поставят Бога в подчинение на безличностния му аспект, въпреки че в Гӣта̄ е заявено обратното. От завист към Върховната Божествена Личност атеистът ще представя множество мними въплъщения на Бога, изфабрикувани в работилницата на ума му. Такива личности, чийто основен принцип в живота е да говорят с пренебрежение за Върховния, не могат да се отдадат в лотосовите нозе на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а.
Шрӣ Ямуна̄ча̄ря Албандару от Южна Индия казва: „О, мой Господи! Въпреки твоите необикновени качества, черти и дейности, въпреки че съществуването ти като личност се потвърждава от всички свещени писания в гун̣ата на доброто, и въпреки че си признат от всички известни авторитети, притежаващи божествени качества и прочути с дълбочината на познанието си в трансценденталната наука, Ти оставаш непознаваем за тези, които следват атеистични принципи“.
Следователно (1) изключително глупавите, (2) най-нисшите измежду хората, (3) заблудените мислители и (4) отявлените демонични атеисти, както беше обяснено по-горе, никога не се отдават в лотосовите нозе на Божествената Личност, въпреки съветите на авторитетите и писанията.