BG/Бхагавад-гӣта̄ 9.12
ТЕКСТ 12
- могха̄ша̄ могха-карма̄н̣о
- могха-гя̄на̄ вичетасах̣
- ра̄кш̣асӣм а̄сурӣм чаива
- пракр̣тим мохинӣм шрита̄х̣
Дума по дума
могха-а̄ша̄х̣ – излъгани в надеждите си; могха-карма̄н̣ах̣ – объркани от кармични дейности; могха-гя̄на̄х̣ – провалили се в знанието; вичетасах̣ – объркани; ра̄кш̣асӣм – демонична; а̄сурӣм – атеистична; ча – и; ева – несъмнено; пракр̣тим – природа; мохинӣм – заблудено; шрита̄х̣ – приемат подслона на.
Превод
Така объркани, те биват привлечени от демонични и атеистични възгледи. В това заблудено състояние надеждите им за освобождение, плодоносните им дейности и знанието им пропадат.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Мнозина предани гледат на себе си като на Кр̣ш̣н̣а осъзнати, но дълбоко в сърцето си не приемат Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, за Абсолютна Истина. Те никога няма да вкусят плода на преданото служене – завръщането обратно при Бога. И тези, които извършват благочестиви плодоносни дейности с надеждата за освобождение от материалното оплитане, никога няма да успеят, защото се присмиват на Бога, Върховната Личност. Казано накратко, личностите, които се подиграват на Кр̣ш̣н̣а, са демони и атеисти. Както беше описано в седма глава на Бхагавад-гӣта̄, такива демонични безбожници никога не се отдават на Кр̣ш̣н̣а. Техните празни философствания за достигане на Абсолютната Истина ги водят до погрешното заключение, че обикновеното живо същество и Кр̣ш̣н̣а са едно и също. Те са убедени, че тялото на всяко човешко същество просто е покрито от материалната природа, но веднага щом то се освободи от материалното си тяло, няма никаква разлика между него и Бога. Този стремеж за единство с Кр̣ш̣н̣а е пълна заблуда. Подобно атеистично и демонично занимание с духовното знание е безплодно. Това е смисълът на този стих. Знанието, което такива личности извличат от ведическата литература, като Веда̄нта сӯтра и Упаниш̣адите, е крайно подвеждащо.
Истинско оскърбление към Бога е да се счита Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, за обикновен човек. Мислещите по този начин със сигурност са заблудени, защото не разбират вечната форма на Кр̣ш̣н̣а. В Бр̣хад-виш̣н̣у смр̣ти се казва недвусмислено:
йо ветти бхаутикам дехам кр̣ш̣н̣ася парама̄тманах̣ са сарвасма̄д бахиш̣-ка̄рях̣ шраута-сма̄рта-видха̄натах̣ мукхам тася̄валокя̄пи са-челам сна̄нам а̄чарет
„Този, който приема тялото на Кр̣ш̣н̣а за материално, трябва да бъде отстранен от всички ритуални дейности, описани в шрути и смр̣ти. И ако някой случайно види лицето му, трябва да се изкъпе в Ганг, за да се освободи от заразата.“ Хората се присмиват на Кр̣ш̣н̣а, защото завиждат на Върховната Божествена Личност. Тяхната съдба, без съмнение, е да се раждат отново и отново във форми, в които ще водят атеистичен и демоничен живот. Истинското им знание винаги ще остава под влияние на илюзията и те постепенно ще деградират до най-тъмните области на творението.