BG/Prabhupada 0050 - Те не знаят какво е следващ живот
Lecture on BG 16.5 -- Calcutta, February 23, 1972
Природата, по нареждане на Кришна, ни дава възможност, дава ни шанса да се измъкнем от оплитането на раждането и смъртта: джанма-мритю-джара-вядхи духкха-дошанударшанам (БГ 13.9). Човек трябва да е достатъчно интелигентен да види притесненията, следващи от тези четири събития в живота: джанма-мритю-джара-вядхи. Това е и цялата ведическа система - как да се измъкнем от тази хватка. Но на тях им се дава шанса: „Правете това, правете онова, правете трето“, регулиран живот, така че накрая да се избавим.
Затова Бхагаван казва, даиви сампад вимокшая (БГ 16.5). Ако развиете даиви сампат, тези качества, както са описани - ахимса, саттва-самшуддхих, ахимса, толкова много неща - тогава ще се освободите, вимокшая. За нещастие, съвременната цивилизация няма представа какво е вимокшая. Те са толкова заслепени. Те не знаят, че има състояние, наречено вимокшая. Не им е известно. Те не знаят какво е следващ живот. Няма образователна система. Пътувам по целия свят. Няма дори една институция, чието предназначение да е да образова за странстването на душата, как човек може да постигне по-добър живот. Те не вярват в това. Нямат знание. Това е асури сампат. Това ще бъде описано тук: правриттим ча нивриттим ча джана на видур асурах. Правриттим. Правриттим означава привличане или привързаност. Към какви дейности трябва да бъдем привлечени и към какви да бъдем непривързани, това асурите не знаят. Правриттим ча нивриттим ча.
- правриттим ча нивриттим ча
- джана на видур асурах
- на шаучам напи чачаро
- на сатям тешу видяте
- (БГ 16.7)
Такива са асурите. Те не знаят накъде да направляват живота си. Това се нарича правритти. И към какъв начин на живот трябва да бъдат непривързани, да го изоставят, нивритти. Правриттис ту дживатмана. Това е другото. Бхунам. Нивриттис ту махапхалам. Всички шастри, всички ведически напътствия са предназначени да определят правритти-нивритти. Обучението е постепенно. Точно като локе вяваямиша-мадя-сева нитя суджантох. Живото същество има естествена склонност към вявая, сексуален живот; и мадя севах, употреба на упойващи вещества и амиша севах, месоядство. Това е вроден инстинкт. Но асурите не се опитват да го спрат. Те искат да го увеличат. Това е асурски живот.
Да кажем съм болен. Ако искам да се излекувам, докторът ми дава указания: „Не яж това.“ Като при болен от диабет. На него му е забранено да приема захар и нишесте. Нивритти. Подобно на това, шастрите ни насочват, че трябва да приемем тези неща и не трябва да приемаме други неща, шастра. Точно както в нашата общност, ние сме подбрали най-същностните нивритти и правритти. Правритти… Ние наставляваме учениците си: „Не на непозволения секс, месоядството и амиша-сева.“ Амиша-сева нитя суджантох. Но в шастрите се заявява, че ако можем да изоставим тези неща, нивриттис ту махапхалам, тогава животът ни ще бъде успешен. Но ние не сме подготвени. Ако не сте готови да приемете правриттис и да отхвърлите нивриттис, тогава трябва да знаете, че такъв човек е асура.
Кришна казва тук, правриттим ча нивриттим ча джана на видур асурах (БГ 16.7). Те не… „О, какво е това?“ Те казват, дори големи, големи свамита: „О, какво погрешно има в това? Може да ядете всичко. Няма значение. Може да правите всичко. Просто си платете и ще ви дам специална мантра.“ Това е, което се случва.