BG/Prabhupada 0131 - Доста естествено е да се отдадем на бащата
Lecture on BG 7.11-16 -- New York, October 7, 1966
Това безумие, тази халюцинация, тази илюзия на материалния свят е много трудно да бъде преодоляна. Това е много трудно. Но Бог Кришна казва, мам ева йе прападянте маям етам таранти те (БГ 7.14). Ако някой доброволно, или след като е разбрал страдалческия си живот, ако се отдаде на Кришна: „Мой скъпи Кришна, бях Те забравил в продължение на толкова много животи. Сега разбирам, че Ти си моят баща, Ти си моят покровител. Аз Ти се отдавам.“ Точно както едно загубено дете се връща при баща си: „Мой скъпи татко, поради погрешно разбиране изоставих твоето покровителство, но това ми донесе страдания. Сега се връщам при теб.“ И бащата го прегръща: „Мое скъпо момче, ела. Толкова се тревожех за теб през всичките тези дни. О, щастие е, че се завърна.“ Бащата е толкова добър. Ние сме в същото положение. Веднага щом се отдадем на Върховния Бог… Това не е много трудно. Това, че синът се подчинява на баща си, толкова ли е трудно? Мислите ли, че е много трудно? Един син се подчинява на баща си. Това е доста естествено. Не е обидно. Бащата е винаги по-високопоставен. И ако докосна краката на баща си, ако му се поклоня, това е славно. Това е славно за мен. Няма нищо обидно. Не е трудно. Защо да не се отдадем на Кришна?
Това е процесът. Мам ева йе прападянте. „Всички тези объркани същества, когато ми Се отдадат,“ маям етам таранти те (БГ 7.14), „са избавени от страданията на живота.“ Той незабавно попада под закрилата на бащата. Ще откриете в края на „Бхагавад-гита“, ахам твам сарва-папебхйо мокшайишями ма шучах (БГ 18.66). Когато бащата… Когато детето суче от майка си, тя го закриля. Ако има някаква опасност, майката е готова да се прости с живота си, за да предпази детето. Подобно на това, когато сме под закрилата на Бога, тогава няма страх.