BG/Prabhupada 0145 - Трябва да приемем някакъв вид тапася



Lecture on SB 3.12.19 -- Dallas, March 3, 1975

Свободата не идва от само себе си. Точно все едно сте болни. Вие сте под въздействието на треска или друго болезнено състояние, някаква болест. И трябва да преминете през някакво отречение. Точно както ако страдате от някакъв цирей по тялото. Това е много болезнено. Тогава, за да го излекувате, трябва да понесете хирургическа операция, ако искате да се оправите. Ето защо тапаса. Това е тапаса. Тапа означава болезнено състояние, тапа. Точно както температурата. Ако сте при висока температура, 43 градуса, това е непоносимо за вас. То е много болезнено. Дори и за нас индийците - ние сме родени в Индия с тропическия ѝ климат - и въпреки това, когато температурата се качи над 38 градуса става нетърпимо. А какво да кажем за вас? Вие сте родени при различна температура. Съответно, ние имаме непоносимост към ниски температури. Ако е под десет градуса е нетърпимо за нас. И така има различни климати, различна температура. А в Канада понасят 4-5 градуса под нулата.

Става дума за различни условия на живот. Но ние сме обусловени: висока температура, по-ниска температура, ниска температура. Но ние можем да бъдем приучени към какъвто и да е вид обусловен живот. Имаме тази способност. Има една бенгалска поговорка, шарире на махашая я сахабе тая сая, която означава „Това тяло е“, означава, „то може да понесе всяко условие, ако има практика.“ Не е така, че вие сте при определени условия и ако ги промените става толкова непоносимо, че не можете да живеете. Не. Ако практикувате… Точно както в наши дни никой не ходи повече. Преди те отиваха в Хималаите, а там е много студено. И тапася… Има начин за практикуване: В изпепеляваща горещина святата личност или мъдреците запалват огън около себе си. Вече е достатъчно горещо, но въпреки това те се обграждат със запален огън и започват да медитират. Това е тапася. Това са елементи на тапася. Има изпепеляваща горещина, а те правят това. А при щипещ, леден студ, под минус 38 градуса, те се потапят във вода, подлагат тялото си на това и медитират. Това са елементи на тапася. Тапася.

За осъзнаването на Бога в предишни времена хората са се подлагали на такива сурови видове отречения, а понастоящем ние сме толкова паднали, че не можем да понесем тези четири принципа? Много ли е трудно? Ние въвеждаме някаква тапася: „Не се въвличайте в тези неща. Не на непозволения секс, на опияняващите вещества, месоядството и хазарта.“ Това са елементите на тапася за напредване в Кришна съзнание. И така, много ли е трудно? Не е трудно. Ако някой може да практикува да се потопи до шия във водата в ледено щипещ студ, по-трудно ли е да се изостави непозволения секс и месоядството и употребата на интоксиканти? Ние не съветваме: „Без секс.“ Непозволен секс. Къде е трудността? Но епохата е толкова деградирала, че не можем да изпълняваме дори тази основна тапася. Това е трудността. Но ако искате да осъзнаете Бога, както се казва тук, тапасаива, само чрез тапася, само чрез отречение, човек може да осъзнае. Иначе не. В противен случай не е възможно. Затова е използвана тази дума тапасаива. Тапаса ева: „единствено чрез тапася.“ Няма други средства. Тапаса ева парам. Парам означава Върховният. Ако желаете да осъзнаете Върховния, Абсолюта, тогава ще трябва да се съгласите да приемете определен вид тапася. Иначе не е възможно.

Първоначалната малка тапася. Точно като екадаши. Това е също елемент на тапася. Всъщност в дните екадаши не трябва да приемаме никаква храна, даже и да не пием вода. Но в нашето общество не го спазваме толкова строго. Ние казваме: „На екадаши не приемайте зърнени храни. Приемайте малко плод, мляко.“ Това е тапася. И не можем да изпълним тази тапася? Ако сме неподготвени да се подложим дори на тази много, много лесно изпълнима тапася, тогава как можем да очакваме да се върнем обратно вкъщи, обратно при Бога? Не, това не е възможно. Затова тук е казано, тапасаива, тапаса ева. Ева означава със сигурност. Трябва да го направите. И сега, изпълнявайки тази тапася, отречения, губещ ли сте? Не сте губещ.

Сега, всеки, който идва отвън, може да види в нашето общество, нашите членове, момчета и момичета. Те казват „със сияйни лица.“ Не е ли така? Те виждат разликата. Един свещеник с обикновени дрехи… Аз пътувах от Лос Анджелос към Хаваите. Един свещеник дойде при мен в самолета. И той ме помоли за разрешение: „Мога ли да говоря с вас?“ „Да, защо не?“ И неговият пръв въпрос беше: „Виждам, че твоите ученици са със сияещи лица. Как е станало това?“ Той е искрен. Така че, къде е загубата? Чрез подлагане, чрез отхвърляне на всички тези неща, греховни дейности, ние не сме губещи. Можем да живеем много простичък живот. Можем да седим на пода, можем да лежим на пода. Не се нуждаем от много мебели, нито от големи количества прекрасни дрехи.

И така, изисква се тапася. Ако желаем напредък в духовния живот, трябва да приемем някакъв вид тапася. В Кали-юга не можем да приемем такъв суров вид тапася както този в студа, да минем отдолу, под вода, понякога потопени напълно или друг път частично извън нея и тогава да медитираме или да повтаряме Харе Кришна. Това не е възможно. Минимумът. Трябва да има тапася. Трябва да обърнем внимание на този стих, че някакъв вид тапася трябва да бъде извършвана, ако сме сериозни в осъзнаването на Бога. Това е необходимо.