BG/Prabhupada 0253 - Истинското щастие е описано в "Бхагавад-гита"



Lecture on BG 2.8 -- London, August 8, 1973

Прадюмна:

на хи прапашями мамапанудяд
яч чокам уччошанам индриянам
авапя бхумав асапатнам риддхам
раджям суранам апи чадхипатям
(БГ 2.8)

Превод: "Не мога да намеря начин да отстраня тази скръб, която пресушава сетивата ми. Аз няма да успея да я потуша, дори ако си спечеля нямащо равно на себе си царство на земята, с величие като това на полубоговете в рая."

Прабхупада: На хи прапашями мамапанудяд. Това е положението в материалното съществуване. Ние понякога сме затруднени. Не понякога. Винаги се намираме в затруднение, но ние го наричаме понякога, защото, за да преодолеем трудността, ние правим някакъв опит, и това правене на опит се приема за щастие. Всъщност няма никакво щастие. Но понякога, с надеждата че: "Чрез този опит, аз ще стана щастлив в бъдеще." Както така наречените учени мечтаят: В бъдеще, ние ще станем безсмъртни." Толкова много от тях, те мечтаят. Но онези, които са трезвомислещи, те казват: "Не се доверявай на бъдещето, колкото и приятно да изглежда."

Така че това е истинското положение. На хи прапашями мамапанудяд. Затова той се обръща към Кришна: шишяс те'хам (БГ 2.7). " Сега аз ставам Твой шишя." "Защо си дошъл при Мен?" "Защото не познавам никой друг, който може да ме спаси от тази опасност." Това е истински разум. Яч чхокам уччхошанам индриянам (БГ 2.8). Уччхошанам. Когато сме поставени в големи трудности, това пресушава съществуванието на сетивата. Никакво сетивно наслаждение също така не може да ни направи щастливи. Уччхошанам индриянам. Тук щастие означава сетивно наслаждение. Всъщност това не е щастие. Истинското щастие се описва в Бхагавад Гита: атиндриям, сукхам атянтикам ят тат атиндриям (БГ 6.21). Истинското щастие, атянтикам, върховното щастие, не се постига със сетивата. Атиндрия, отвъд, трансцедентално на сетивата. Това е истинско щастие. Но ние сме приели сетивното наслаждение за щастие. Така чрез сетивно наслаждение никой не може да стане щастлив. Защото ние сме в материалното съществуване. А нашите сетива са фалшиви сетива. Истинските сетива са духовните сетива. Така че ние трябва да пробудим нашето духовно съзнание. Тогава посредством духовните сетива ние можем да се наслаждаваме. Сукхам атянтикам ят атиндрия (БГ 6.21). Отвъд тези сетива. Отвъд тези сетива означава... Тези сетива, означава покритие. Точно както аз съм това тяло. Всъщност аз не съм това тяло. Аз съм духовна душа. Но това е покритието на моето истинско тяло, духовно тяло. По същия начин, духовното тяло има духовни сетива. Не това ниракара. Защо ниракара? Въпрос на здрав разум е. Точно както ако имате една или две ръце, вие имате две ръце. Затова, когато ръката е покрита от някакъв плат, платът също има ръка. Понеже аз имам ръка, затова дрехата ми също има ръка. Понеже имам крака, затова моето покритие, дреха, има крака, панталон. Въпрос на здрав разум е. Откъде е дошло това тяло? Това тяло е описано: васамси, дрехи. Дреха означава, че е скроена по тялото. Това е дреха. А не че тялото ми е направено в съответствие с дрехата. Въпрос на здрав разум е. Така че щом имам ръкави на моята риза, това е моето фино или грубо тяло, затова изначално, духовно, аз имам свои ръце и крака. Иначе как се появява? Как го развивате?