BG/Prabhupada 0269 - Чрез негоднически тълкувания не можете да разберете "Бхагавад-гита"
Lecture on BG 2.10 -- London, August 16, 1973
Така че, стремете се да разберете Кришна като Хришикеша. И така, Хришикеша, Кришна, започнал да се смее: "Той е Мой приятел, вечен сподвижник, а проявява такава слабост. Отначало беше ентусиазиран и Ме накара да изведа колесницата му, сенайор убхайор мадхйе. А сега вишидантан, сега той скърби." Всички ние сме такива глупци. Арджуна не е глупец. Той е описан като Гудакеша. Как би могъл той да е глупец? Но той играе ролята на глупец. Ако той не се прави на глупец, как "Бхагавад Гита" ще излезе от устата на Шри Кришна? И понеже е преданоотдаден, той играе по съвършен начин така, че Кришна да може да даде наставлението. Съвършеният учител и съвършеният ученик, Арджуна. Трябва да научим от тях каква е позицията ни. Арджуна представя обикновения човек като нас, а Кришна е Хришикеша, който дава Своя съвет, съвършения съвет.
Ако подходим към четенето на "Бхагавад Гита" в духа на разбирането на Арджуна, съвършения ученик, и ако приемем съвета и напътствието на Кришна, съвършения учител, тогава трябва да знаем, че сме разбрали "Бхагавад Гита". Чрез умозрителни разсъждения, чрез негодни интерпретации, чрез показване на учеността си не можете да разберете "Бхагавад Гита". Това е невъзможно. Трябва смирено. Затова в "Бхагавад Гита" е казано: тад виддхи пранипатена парипрашнена севая (БГ 4.34) Трябва да се отдадем както се е отдал Арджуна. Шишяс те 'хам шадхи мам прапаннам (БГ 2.7) "Отдавам се на Теб. Ставам Твой ученик." Да станеш ученик означава да се отдадеш, доброволно приемайки напътствието, съвета, заръката на дуовния учител. Арджуна вече е приел това. Въпреки че казва: на йотсйе, "Кришна, аз няма да се сражавам." Но след като учителят му обяснява всичко, той ще се сражава. По заръка на учителя. Не да се сражава заради собственото си сетивно наслаждение. А да се сражава, въпреки че няма желание да го прави - това е за удовлетворение на учителя. Това е цялата същина на "Бхагавад Гита".
И така, Кришна вижда , че Арджуна е вишидантам, много развълнуван, скръбен, и че не е готов да изпълни дълга си. Затова в следващия стих Той започва: ашочян анвашочас твам прагя-вадамш ча бхашасе (БГ 2.11) "Скъпи Ми Арджуна, ти си Мой приятел. Въпреки това мая е много силна. Макар да си Мой приятел, личен, ти си толкова надмогнат от лъжливо състрадание. Затова просто Ме чуй." Затова Той казва: ашочян: "Ти скърбиш за нещо, което не си заслужава." Ащочя. Шочя означава скръб, а ашочя значи, че човек не бива да скърби. Ашочя. Ашочян анвашочас твам прагя-вадамш ча бхашасе. "Но говориш като много образован учен." Защото той говорел и тези неща са верни. Онова, което е казал Арджуна, че варна-санкара, когато жените се покварят населението става варна-санкара, това е факт. Всичко онова, което Арджуна е казал на Кришна, за да избегне сражението, са правилни неща. Ала от духовна гледна точка... Тези неща може да са правилни или неправилни, но от духовна гледна точка не бива да им се обръща сериозно внимание. Затова ашочян анвашочас твам. Защото неговата скръб е в телесно разбиране за живота. Това телесно разбиране за живота още в самото начало на наставленията на Кришна е заклеймено. Ашочян анвашочас твам (БГ 2.11): "Ти скърбиш поради телесно разбиране за живота." Защото всеки, който има телесно разбиране за живота, не е по-добър от животно.