BG/Prabhupada 0306 - Трябва да задаваме пълните си със съмнения въпроси
Lecture -- Seattle, October 2, 1968
Прабхупада: Има ли някакви въпроси? Най-напред от публиката. Приканваме ви да питате, ако имате някакви въпроси, съмнения относно казаното, можете да питате. Тад виддхи пранипатена парипрашнена севая (БГ 4.34). Всичко, ако сериозно искате да разберете, трябва да излагаме изпълнените си със съмнения въпроси и след това да разберем. Виждате. Да?
Младеж: Постига ли човек съзнание, което е отвъд думите? Или, смея да кажа, има ли комуникация, която не е слово сама по себе си, а може би вибрация, която много прилича на звук или е самият звук? Може би достигайки ом. Съществува ли комуникация, нещо, посредством което се разбираме вие и аз, аз и брат ми, останалите, всички ние? Има ли опитност, в която може би ние сме... Звучи ли като "донг", "аунг"? Има ли нещо друго отвъд вербалното? Отвъд думите?
Прабхупада: Да, това е Харе Кришна.
Младеж: Харе Кришна.
Прабхупада: Да.
Младеж: Бихте ли казали по-подробно? Бихте ли ми казали как е възможно това? Как е възможно да бъде през цялото време? Вместо да си човек, вместо да трябва да говориш само на английски или на други езици? Как да говориш този единствен език?
Прабхупада: Звукът може да трепти на всеки език. Няма значение, че Харе Кришна може да се произнася само на санскритски. Може да го кажете и с английска интонация: "Харе Кришна." Има ли нещо трудно? Тези младежи също произнасят Харе Кришна. Значи няма нищо трудно. Звукът е важен. Няма значение кой го произнася. Точно както пианото, ако го докоснете, се чува "дънг". Няма значение дали го докосва американец или индиец, дали го докосва хиндуист или мюсюлманин, звукът си е звук. По същия начин и това пиано, Харе Кришна, просто като го докоснете, ще зазвучи. Това е всичко. Да?
Младеж (2): Вие седите ли да медитирате сам? Какво правите с ума си, когато се скита? Мислите ли за нещо? Насочвате ли го към нещо или го оставяте да броди където иска?
Прабхупада: Най-напред нека разбера какво имате предвид под медитация?
Младеж (2): Да седиш тихо самичък.
Прабхупада: А?
Тамала Кришна: Да седиш тихо самичък.
Прабхупада: Да седиш тихо самичък. Това възможно ли е? Мислите ли, че е възможно?
Младеж (2): Ако се вслушваш в собствения си ум.
Прабхупада: Тогава умът винаги е активен.
Младеж (2): Той ти бъбри.
Прабхупада: Как може да седиш със замлъкнал ум. Умът винаги е активен. Съществува ли преживяване, когато умът не е активен докато седите тихо? Когато спите, умът е активен. Вие сънувате. Такова е действието на ума. Кога може да кажете, че умът ви е притихнал?
Младеж (2): Именно това се опитвах да ви попитам.
Прабхупада: Да. Значи умът никога не е тих. Трябва да увлечете ума си в нещо. Това е медитация.
Младеж (2): Вие в какво го увличате?
Прабхупада: Да. Това е Кришна. Ние увличаме ума си в мисли по Кришна, прекрасната Върховна Божествена Личност. И не просто увличаме ума, но го заемаме в дейност със сетивата. Защото умът действа чрез нашите сетива.