BG/Prabhupada 0418 - Посвещение означава началото на дейностите
Lecture & Initiation -- Seattle, October 20, 1968
И така, това посвещение... Много от нашите ученици вече са посветени, а някои от тях ще получат посвещение тази вечер. Посвещението е третият етап на присъединяването към това движение. Първият етап е шраддха, малко вяра. Точно както учениците ни отиват на пазара, те възпяват и много хора оставят малки дарения, някой си купува нашето списание "Обратно при Бога." Това е началото на вярата: "О, тук има едно хубаво движение. Нека го подпомогна." Адау шраддха. И тогава, ако някой се заинтересува повече, той идва тук, на лекция. "Добре, нека чуя на какво учат тези хора, какво е това Кришна съзнание." И те идват. Това е вторият етап. Първият етап е естествено симпатизиране на движението. Вторият етап е присъединяване или участие в нашите дейности. Точно както вие любезно сте дошли тук. И ме слушате. Подобно на това, ако някой се заинтересува повече или понапредне във вярата си, тогава той идва при нас, това е вторият етап.
А третият етап е... Адау шраддха татах садху-санга атха бхаджана-крия (ЧЧ Мадхя 23.14-15). Посвещението означава началото на дейностите. Началото на дейностите. Как човек може да развие Кришна съзнанието си до съвършенство, това се нарича посвещение. Не е така, че посвещение означава, че вече сме приключили. Това е само третият етап. Четвъртият етап е, когато този, който е посветен, ако следва правилата и предписанията и повтаря Харе Кришна определен брой пъти, тогава постепенно всичките му съмнения ще изчезнат. Кои са тези опасения? Ние изискваме от учениците си да се въздържат от непозволен секс, невегетарианска храна, упойващи вещества и участие в хазартни игри. Тези четири неща. Обикновено тези четири неща са много преобладаващи в обществото, особено в западните страни. Но тези ученици, които получат посвещение и редовно повтарят мантри, много лесно ги изоставят, без всякакво затруднение. Това се нарича анартха нивритти. Това е четвъртият етап.
Петият етап е, когато човек се установи твърдо. "Да." Точно както един ученик, г-н Андерсън, не съм го виждал, но просто чрез общуването си с другите преданоотдадени, той ми написа: "Бих желал да посветя цялото си същество на Кришна съзнание." Това се нарича ништха, твърдо установен. Тато ништха тато ручи. Ручи означава, че те са придобили вкус. Защо тези момчета излизат навън? Те имат вкус за мантруването. Те са развили вкус. В противен случай не биха си губили времето за нищо. Те са образовани, напреднали са. И имат вкус. Твърда установеност и след това идва вкусът, татхасактис. Когато има вкус, се появява привързаност. Той не може да го изостави повече. Получавам толкова много писма. Някои ученици не могат да се справят с духовните си братя и си тръгват, но ще ми пишат, че "Аз не мога да си тръгна. Не мога да напусна." Той е завладян. Разбирате ли? Умапати ми беше написал писмо, че има трудности и не може да живее така, не може нито да живее, нито да напусне. Той е в Далас. Виждате ли? Той не може да напусне компанията, или поради някакво недоразумение не може и да живее с духовните си братя. Но това е временно. Това се нарича асактих, привързаност. Татхасактис тато бхава. И тогава чрез постепенен, по-нататъшен напредък се достига екстатичната позиция винаги да се мисли за Кришна. И най-накрая следва етапът на съвършенството, на който човек обича Кришна на сто процента. И така, това е процесът.