BG/Prabhupada 0452 - Кришна идва нa земята веднъж в деня на Брахма
Lecture on SB 7.9.5 -- Mayapur, February 25, 1977
Прадюмна: Превод - "Когато Бог Нрисимха-дева видял малкото момче Прахлада Махараджа простряно в стъпалата на Неговите лотосови нозе, Той се изпълнил с огромен екстаз от обич към Своя предан. Повдигайки Прахлада, Богът поставил лотосовата Си ръка върху главата на момчето, защото Неговата ръка е винаги готова да създаде безстрашие у всичките Му предани."
Прабхупада:
- сва-пада-муле патитам там арбхакам
- вилокя девах крипая париплутах
- уттхапя тач-чхиршну ададхат карамбуджам
- калахи-витраста-дхиям критабхаям
- (SB 7.9.5)
Така че да станете предан или любимец на Върховната Божествена Личност е много лесно. Съвсем не е трудно. Тук виждаме примера на Прахлада Махараджа, петгодишен... (прекъсване) ... бидейки предан, той само познава Върховния Бог и отдава почитания. Това е неговата квалификация. Всеки може да направи това. Всеки може да дойде тук в храма и да отдаде почитания. Къде е трудността? Човек просто трябва да е в съзнание, че "Тук е Върховната Божествена Личност, Кришна или Нрисимха-дева или която и да е от Неговите многобройни експанзии." В шастра се казва, адвейтам ачютам анадим ананта-рупам (Бс.5.33). Кришна има ананта-рупам. Затова всяка рупа е експанзия на изначалната рупа на Кришна. Изначалната рупа е Кришна. Кришнас ту бхагаван сваям (SB 1.3.28). След това има толкова много рупи: Рама, Нрисимха, Вараха, Баларама, Парашурама, Мина, Костенурка, Нрисимха-дева. Рамади-муртишу кала-ниямена тиштхан (Бс 5.39). Той винаги съществува с различни форми, а не че съществува само във формата на Кришна. Всяка форма, рамади-муртишу.
Същият пример, който сме давали много пъти: точно както слънцето, времето на слънцето, денонощие, така от двадесет и четири часа или двадесет и четири инкарнации, всеки час присъства. Не е така, че понеже сега е, да кажем, осем часа, то няма вече седем часа. Не. Седем часа е в някоя друга част на света. Или девет часа. Девет часа също присъства. Дванадесет часа също присъства. Гурукрипа Махараджа ни даде един часовник (смях). Той го донесе от Япония. Много е хубав. Веднага можете да видите колко е часът сега на различни места - веднага. Така че всички те съществуват. Затова Кришна лила се нарича нитя-лила, не е така че една лила тече, а друга лила свършва, не. Всичко съществува едновременно. Затова се използва тази дума, рамади-муртишу. Рамади-муртишу кала-ниямена тиш... Ниямена. Точно навреме. Точно както слънцето, прецизно. Преди не е имало часовници, но по сянката човек е можел да отчете. Вие можете да изследвате и сега, дори и сега. В детството ни ние познавахме като виждахме сянката: "Сега е толкова часът" - и точното същото време. Така кала-ниямена тиштхан, не случайно - сега тази сянка е един часът тук, а на следващия ден, един часът там. Не. На същото място ще я намерите. Кала-ниямена тиштхан. По подобен начин, Кришна лила, ниямена тиштхан - точно, прецизно.
Има безброй много вселени. Кришна е роден тук. Сега Кришна е отнесен от Васудева към Вриндавана. Същото нещо - веднага роден тук, Кришна отива във Вриндавана - в друга вселена Кришна е роден, Кришна е роден отново. По този начин се развива Неговата лила. Няма прекъсване, нито има някакво несъответствие във времето. Прецизно. Точно както Кришна идва на тази земя веднъж в деня на Брахма. И така, след толкова милиони години Кришна ще се появи отново, ако не лично, посредством Своя експанзия, амшена. Чайтаня Махапрабху ще се появи точно след определено време. Бог Рамачандра ще се появи. И така рамади муртишу кала-ниямена тиштхан (Бс. 5.39).
Така тази лила, Нрисимхадева, тя също е точно навреме. Сва-пада-муле патитам там арбхакам. Много невинно дете. Ако едно невинно дете като Прахлада Махараджа може да получи толкова милост от Нрисимха-дева, толкова свиреп облик на Бога, че дори Лакшми не може да се приближи... Ашрута. Адрища ашрута пурва. Не е имало такава форма на Бога. Дори Лакшми не е знаела. Но Прахлада Махараджа, той не се страхува. Той знае: "Това е моят Бог." Точно както лъвчето, то не се страхува от лъва. То веднага се хвърля на гривата на лъва, защото знае: "Това е баща ми. Това е майка ми." По същия начин, Прахлада Махараджа не се страхува, въпреки че Брахма и другите, всички полубогове, се страхували да се приближат към Бога. Той просто като едно невинно дете дошъл и отдал почитанията си. Там арбхакам вилокя. И така, Бог не е безличностен. Веднага Той може да разбере: "О, това тук е едно невинно дете. Той беше притесняван от неговия баща толкова много и сега Ми отдава почитанията си." Вилокя девах крипая париплутах. Той станал много, искам да кажа, размекнал се от милост. Така всичко, всичко е там.