BG/Prabhupada 0567 - Искам да дам тази култура на света
Press Interview -- December 30, 1968, Los Angeles
Журналист: Откога сте тук, господине?
Прабхупада: Дойдох тук през септември 1965 г. после бях малко болен, през май 1967, мисля. Тогава се върнах в Индия. После пак дойдох през декември 1967, само преди година.
Журналист: Да, разбирам. Защо дойдохте тук?
Прабхупада: Защото искам да дам тази култура на света, а представата ми е, че Америка е напреднала държава. Ако те я приемат, тогава би било възможно да се разпространи тази идея по целия свят. Това е моята идея. Но сега съм изпълнен с надежда, защото тези образовани млади американци сериозно се интересуват от това движение. Ние публикуваме вестници, книги и те пишат много добре. Аз съм стар човек, може и да умра, но съм внедрил идеята. Тя ще продължи. Ще продължи и ще бъде приета. Експериментът е направен. Ако подобаващо се пропагандира, несъмнено ще бъде приет. Тези младежи, които са дошли при мен, са го приели на сериозно. Затова съм обнадежден.
Журналист: Видях вашето списание. Прекрасно списание е.
Прабхупада: "Обратно при Бога"?
Журналист: О, да. Прекрасно списание.
Прабхупада: Много Ви благодаря. Благодаря.
Журналист: Прекрасно е. Къде се печата?
Прабхупада: Печата се в Ню Йорк.
Журналист: В Ню Йорк. Видях последния брой... Прекрасно списание. А колко души приблизително има в движението?
Прабхупада: Имам малко повече от стотина ученици, които стриктно следват дадените от мен регулиращи принципи.
Журналист: Стотина.
Прабхупада: Да. В различни клонове. Имам около тринадесет клона. Някои от учениците работят в Лондон.
Журналист: В Лондон?
Прабхупада: Да, много добре се справят. Всички те са женени двойки. Аз ги ожених. Да. Ожених ги. Те са млади момчета, всичките под тридесетгодишни. Най-възрастният ми ученик е на 28. Иначе на по 25, 24. Най-много 30. Също и момичетата, виждате тази девойка. Разбирате ли? Аз ги правя щастливи в брачния живот. Техният начин на мислене е... Те не се стремят към тъй наречения снобарски живот. Могат да живеят съвсем простичко, с минимални изисквания на телесните нужди, но мислейки много вдъхновено за Кришна съзнание. Затова съм много обнадежден, че дори да умра... Понеже съм стар човек, на 73 години. Мога да умра всеки един миг. Но вече съм уверен, че моето движение ще просъществува. Тези младежи ще го продължат. По такъв начин моята мисия е успешна. Дойдох тук с тази идея, че това движение за Кришна съзнание трябва да започне от Америка. Защото хората следват всичко, което е прието от Америка; Америка се счита за... Всъщност Америка не е бедна държава. Затова те могат много лесно да го разберат, да го приемат. И има много объркани младежи.