BG/Prabhupada 0596 - Духът не може да бъде нарязан на парчета
Lecture on BG 2.23 -- Hyderabad, November 27, 1972
- Ясяика-нишвасита-калам атхаваламбя
- дживани лома-виладжа джагад-анда-натхах
- вишнур махан са иха яся кала-вишешо
- говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами
И така, тук е посочено началото на духовното разбиране, че духът, Върховният Дух не може да бъде нарязан на парчета. Наинам чхинданти шастрани наинам дахати паваках. Сега се опитайте да разберете. Ние и съвременните учени си мислим, че не може да има живот на слънцето. Не. Има живот. От ведическата литература получаваме информация, че съществува живот. Има също и човешки същества като нас. Но те са от огън. Това е всичко. Защото имаме много малък опит: "Как може да оцелее в огъня живото същество?" За да разреши този въпрос, Кришна казва, че наинам дахати паваках. (настрани) Защо седиш там? Ела тук. Наинам дахати паваках. Душата не може да бъде изгорена. Ако можеше да бъде изгорена, тогава според хиндуистката ни система, когато изгорим тялото и душата също ще изгори. Всъщност, атеистите смятат така, че когато тялото изгори, всичко приключва. Големи професори и те мислят така. Но тук Кришна казва, наинам дахати паваках: "Не изгаря." Иначе, как би съществувала? На ханяте ханямане шарире (БГ 2.20). Всичко е изложено много ясно. Душата не гори, нито пък може да бъде нарязана на парчета. След това: на чаинам кледаянтй апах. Нито да бъде намокрена. Не може да се намокри при досег с вода. Сега, в материалния свят откриваме, че каквото и да било, без значение колко твърдо... Точно като камък или желязо, може да бъде нарязано на парчета. Има си машина или инструмент за рязане. И то може да бъде нарязано. Всичко може да бъде нарязано на парчета. А също и да бъде стопено. Само е нужна различна температура, но всичко може да бъде изгорено и стопено. Освен това, всичко може да бъде овлажнено, намокрено. Но тук се казва, на чаинам кледянтй апо шошаяти марутах: нито да бъде изпарена. Това е вечност. Това означава, че никакви материални условия не могат да влияят на душата. Асанго 'ям пурушах. Във Ведите се казва, че живото същество е винаги неприкосновено в материалния свят. Това е само покривало. И няма досег с него. Точно като сегашното ми тяло, въпреки че е покрито с риза и палто, то не е свързано с тях. Не е примесено с тях. Тялото си остава отделено. Подобно на това, душата винаги е отделена от материалното покривало. Просто заради различните планове и желания които има за господстване над материалната природа. Всеки може да го види.