BG/Prabhupada 0667 - Погрешното съзнание се е породило заради това тяло
Lecture on BG 6.16-24 -- Los Angeles, February 17, 1969
Преданоотдадени: Вечна слава на Шри Гауранга.
Преданоотдаден: Стих шестнадесети: "Човек не може да стане йоги, о Арджуна, ако яде твърде много или пък твърде малко, ако спи твърде много или пък недостатъчно (БГ 6.16)."
Прабхупада: Да. Това е много хубаво. Нищо не е забранено, защото в крайна сметка трябва да изпълнявате процеса на йога с това си тяло. Да извлечете най-доброто от лошата сделка. Разбирате ли? Това материално тяло е източникът на цялото страдание. В действителност, духовната душа не страда. Точно както нормалното състояние на живото същество е да е здраво. Болестта се случва благодарение на някакво замърсяване, инфекция. Болестта не е нашият живот. По подобен начин настоящата позиция на материално съществуване е болестно състояние за душата. И каква е тази болест? Болестта е това тяло. Защото това тяло не е за мен, то не е моето тяло. Както дрехите ви. Вие не сте дрехите. Но ние сме различно облечени тук. Някой е в червен цвят, някой е в бял цвят, някой е в жълт цвят. Но този цвят, аз не съм този цвят. По същия начин и това тяло, аз съм бял човек, чернокож човек, индиец, американец, или пък хиндуист, мюсюлманин, християнин. Това не е моята позиция. Всичко това е болестно състояние. Болестно състояние.
Човек се стреми да се излекува от болестта. Това е системата йога. Да се свържем отново с Върховния. Защото аз съм частичка. Същият пример. По някакъв начин пръстът е отрязан и е паднал на земята, той няма стойност. Моят пръст, когато е отрязан и лежи на земята, няма стойност. Но само щом пръстът е съединен с тялото, той струва милиони и трилиони долари. Безценен е. Така и ние сега сме изгубили връзката си с Бог, или Кришна, заради тази материална обусловеност. Забравили сме за нея, не че сме я изгубили. Връзката съществува. Бог подсигурява всичките ни нужди, както един затворник не е свързан с гражданския отдел. Той е под опеката на криминалния отдел. Всъщност не е изгубил връзката. Правителството все още полага грижи. Но юридически не е свързан. По същия начин и ние не сме изгубили връзката. Няма как да изгубим връзката, защото нищо не съществува без Кришна. Как тогава бихме могли да не сме свързани? Загубата на връзката се състои в това, че, забравяйки Кришна, вместо да се ангажирам в Кришна съзнание, аз се занимавам с толкова много глупости в съзнанието си. Това е загубата на връзката. Вместо да мисля за себе си като за вечен слуга на Бог Кришна, аз считам, че съм слуга на своето общество, че съм слуга на своята държава, че съм слугиня на своя съпруг, че съм слуга на своята съпруга, слуга на кучето си и т.н.
Това се нарича забрава. Как се е случило това? Заради това тяло. Цялото нещо. Цялото неразбиране се е появило заради това тяло. Понеже съм роден в Америка, аз се мисля за американец. А понеже се мисля за американец, американското правителство изявява претенцията: "Да, ела и се сражавай, дай живота си." Наборна комисия. Защо? Заради това тяло. Затова интелигентният човек трябва да знае: аз страдам от всички мизерни условия в живота си заради това тяло. Затова не бива да действаме така, че това оставане в затвора на материалното тяло да продължава раждане след раждане. Ту в американско тяло, ту в индийско тяло, в кучешко тяло, в свинско тяло —8,400,000 видове тела. Това се нарича йога. Как да се измъкнем от това телесно замърсяване.
Но първото наставление, което трябва да се разбере, е че аз не съм това тяло. Това е основният принцип в учението на „Бхагавад Гита”. Ашочян анвашочас твам прагя-вадамш ча бхашасе (БГ 2.11). "Мой скъпи Арджуна, ти говориш много красиво, досущ като възвишен учен мъж. Обаче говориш на телесно ниво и всичко това са глупости." "Аз съм им баща, о, те са мои роднини, те са ми такива, те са ми такива, как бих могъл да ги убия, как бих могъл да го направя, не мога." Цялото съзнание е в тялото. Затова Кришна, точно след като Арджуна Го приема за свой духовен учител, веднага започва да го гълчи, както учителят гълчи ученика: "Ти глупецо, приказваш толкова мъдро, като че знаеш много. Но говориш от позицията на това тяло." Всички в целия свят се представят за много напреднали в образованието— наука, философия, това, онова, политика, толкова много неща. Но позицията им е това тяло. Както, например, един лешояд. Лешоядът се вдига много нависоко. Седем мили, осем мили в небето. Удивително, вие не можете да сторите това. А има и удивителни очи. Малки са очите на лешояда, но толкова зорки, че той може да види от седем мили разстояние къде има мърша, труп. Така че той има добра квалификация. Може да се издига много нависоко, може да вижда отдалеч. О! Но каква е неговата цел? Една мърша, това е всичко. Съвършенството за него се състои в това да намери мърша, мъртво тяло, и да го изяде, това е всичко. По същия начин и ние може да имаме много високо образование, но каква е целта ни, накъде гледаме? Как да се наслаждаваме на сетивата, на това тяло, това е всичко. А рекламите? "О, той се издигна със спътник на седемстотин мили височина." Но какво правите? Какво е вашето занимание? Сетивно наслаждение, това е всичко. Това е животинско.
Хората не се замислят доколко са впримчени в това телесно разбиране за живота. Така че човек най-напред трябва да знае, че нещастното ни състояние в това материално съществуване се дължи на това тяло. В същото време това тяло не е вечно. Да предположим, че аз отъждествявам всичко с това тяло—семейство, общество, държава, това, онова, толкова много неща. Но докога? То не е вечно. Асанн. Асанн означава, че няма да просъществува. Асанн апи клешада аша дехах (ШБ 5.5.4). Просто създава проблеми. Не е постоянно и просто създава проблеми. Това е интелигентност. Как да се избавим от това тяло. Идват хора и казват: „Не намирам покой. В беда съм. Умът ми е неспокоен." Но като му се предлага лекарство, той не го приема. Виждате ли? Иска нещо вкусно, нещо което разбира, това е всичко. Много хора идват при нас: "Свамиджи, о, положението ми е такова и такова." А щом предложим лекарството, той не го взима. Защото иска някакво лекарство, което е приемливо за него. Как да го предложим? Защо тогава отивате на лекар? Сами ли ще се лекувате? Разбирате ли?