BG/Prabhupada 0752 - Кришна присъства много по-осезаемо при раздяла
Lecture on SB 1.8.39 -- Los Angeles, May 1, 1973
Трябва винаги да бъдем заети с повтарянето на: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе/ Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. така че Кришна да ни спаси. Преднамерено не можем да извършваме каквито и да било греховни дейности. Това е едно нещо. Несъзнателно също не можем. Тогава ще трябва да отговаряме. Ето защо, ако останете в Кришна съзнание, ако Кришна винаги е в ума ви, тогава... Точно както, когато слънцето е тук, не може да има тъмнина. Подобно на това, ако запазвате кришна суря, слънцето на Кришна... Това е ключовата фраза в "Обратно при Бога": кришна суря сама мая андхакара. Кришна е като ярката слънчева светлина, а мая, невежеството, е като мрака. Но когато, или докато, или където слънцето присъства, не може да има тъмнина. Подобно на това, ако винаги запазвате Кришна съзнанието си, не може да има невежество, не може да има мрак. Ще вървите много свободно в ярката слънчева светлина на Кришна. Не се опитвайте да се лишите от присъствието на Кришна.
Това е молитвата на Кунти. "Мой, скъпи Кришна, Ти заминаваш за Дварака..." Това е пример. Те не заминават. Кришна не напуска Пандавите. Точно както във Вриндавана. Във Вриндавана, когато Кришна напуска Вриндавана заради Матхура... В шастрите се казва: вриндаванам паритяджя падам екам на гаччхати, Кришна не се отдалечава от Вриндавана дори на крачка. Той не я напуска. Той толкова много е привързан към Вриндавана. После виждаме, че Кришна напуснал Вриндавана и отишъл в Матхура. Как така е заминал толкова надалече? И не се завърнал в продължение на много години? Не. В действителност Кришна не е напускал Вриндавана. Понеже, след като напуснал Вриндавана, всички обитателки гопи просто мислели за Кришна и проливали сълзи. Това е всичко. Това било заниманието им. Майка Яшода, Нанда Махараджа, Радхарани, всички гопи, всички крави, всички теленца, всички пастирчета, единственото им занимание било да мислят за Кришна и да плачат. Отсъствие, раздяла. И така, Кришна може да бъде почувстван... Кришна присъства много по-осезаемо при раздяла. Това е учението на Чайтаня Махапрабху: да обичаме Кришна в раздяла. Точно като Чайтаня Махапрабху при раздяла: говинда-вирахена ме. Шуняйитам джагат сарвам говинда-вирахена ме. Той си мислел, че "Всичко е празнота без Говинда, без Кришна."
Всичко е празнота, но има Кришна съзнание. Налице е Кришна съзнание. Това е най-висшето съвършенство... Когато осъзнаете, че всичко е нищо и просто Кришна съзнание е придобивката... Това е най-висшето, това са гопите. Ето защо гопите са толкова издигнати. Дори за миг не могат да забравят за Кришна. Дори за един момент. Кришна се отправял към гората с кравите и теленцата, а гопите по домовете си били с неспокойни умове: "Ох, Кришна ходи бос. Има толкова много камъни и тръни. Те нараняват лотосовите нозе на Кришна, които са толкова нежни, че смятаме гръдта си за твърда, когато Кришна постави там лотосовите Си нозе. Въпреки това Той върви там." Те били потънали в тези мисли. И плачели. И те били обзети от толкова силно нетърпение да зърнат Кришна да се прибира привечер, че стояли покрай пътя, или по покривите: "Сега Кришна са завръща с Неговите..." Това е Кришна съзнание. Това е... Кришна не може да отсъства за предания, когато той е напълно потопен в мисли за Кришна. Това е процесът на Кришна съзнание.
И така, тук Кунтидеви е много обезпокоена, че Кришна ще отсъства. Но резултатът ще е, че когато Кришна отсъства физически, Той ще присъства, искам да кажа, много по-осезаемо в ума на предания. Така че учението на Чайтаня Махапрабху е тази випраламбха-сева. Чрез живота Му на практика. Той откривал Кришна. Говинда-вирахена ме. Шуняйитам джагат сарвам говинда-вирахена ме. Как беше този стих? Чакшуша правришайитам, чакшуша правришайитам, шуняйитам джагат сарвам говинда-вирахена ме. Той плачел, сякаш пороен дъжд руквал от очите Му и навсякъде усещал празнота, поради липсата на Кришна, раздяла. Випраламбха. И така, самбхога и випраламбха. Това са двата етапа в срещата с Кришна. Самбхога означава, когато Той присъства лично. Това се нарича самбхога. Говори лично, лично се среща, лично прегръща, това се нарича самбхога. А има и друго, випраламбха. Това са двата начина, по които преданият може да бъде облагодетелстван.