BG/Prabhupada 0851 - Повтарящо се дъвкане на сдъвканото. Това е материален живот
750306 - Lecture SB 02.02.06 - New York
Нитай: "Установен по този начин, човек трябва да отдава служене на Свръхдушата, намираща се в сърцето на всеки чрез всемогъществото Си. И защото Той е Всемогъщата Божествена Личност, вечна и безкрайна, Той е крайната цел на живота и като Го обожава човек може да преустанови причината за обусловеното състояние на съществуване."
Прабхупада:
- евам сва-читте свата ева сиддха
- атма прийо 'ртхо бхагаван анантах
- там нирврито ниятартхо бхаджета
- самсара-хетупарамаш ча ятра
- (ШБ 2.2.6)
И така, миналата вечер обсъдихме защо някой трябва да се притеснява за прехраната си и да ходи да проси от някого, който е много горд с богатството си. Той може да си уреди житейските условия. Жизнените условия са ахара-нидра-бхая-маитхунам (Хитопадеша 25). А относно този, който е на жизненото стъпало на отречението... Той преди всичко трябва напълно да се откаже от сексуален живот и състоянието на страх. Това е отречен. Точно както тук има много брахмачари и санняси. Те се предполага, че са на стъпалото на отречението, особено саннясите, ванапрастха и брахмачарите. Отречени. Първото отречение е да се отхвърли сетивното наслаждение. Ето защо личността на стъпалото на отречението се нарича свами. Свами означава господар. Или госвами. И така го означава "сетива", а свами означава "господар." Този, който е станал господар на сетивата си, е госвами или свами. В противен случай, ако някой е слуга на сетивата си, как би могъл да е свами или госвами? Всяка дума има значение. И така, човек трябва да се отрече. Това е материален живот. Материален живот означава, че всеки е зает със сетивно наслаждение и това се приема за напредък на цивилизацията. Същото сетивно наслаждение по различен начин, същото опиянение, същото месоядство, същият сексуален живот; или да ходят на клуб или в стрийптийз клуб или този клуб. Следователно практиката е една и съща. Пунах пунаш чарвита-чарвананам (ШБ 7.5.30), повтаряне на това да се предъвква вече сдъвканото. Това е материален живот.
Стъпало на отречението означава да се прекрати, не да се спре, но поне да се контролира сетивното наслаждение. Това е стъпалото на отречението. И без да сте на стъпалото на отречението, не можете да отидете в духовния свят. Точно както, ръката ви е тук и в нея имате нещо, което не е много добро и ако искате да вземете нещо по-добро, трябва да изхвърлите предишното и да вземете по-доброто. Не можете да държите и двете неща. Не е възможно. Следователно, каква е разликата между материалния и духовния живот? Материален живот означава, просто изпълнен с проблеми, на всяка крачка. Падам падам яд випадам (ШБ 10.14.58). Просто опасен. Возим се много добре, удобно, в "Кадилак" или мотриса, но пътуването ни е опасно, това е всичко. Ние шофираме, във всеки момент колата може да бъде смачкана, особено във вашата страна. Във всеки момент. И така, вкъщи ли да си стоя? Не. И у дома може да има толкова много опасности. Ние сме в опасност. Просто се опитваме да я неутрализираме. Това се нарича напредък на цивилизацията. Животните зависят от покровителството на природата. Но ние сме човешки същества, ние използваме по-висшето си съзнание, по-висшата си интелигентност - същото нещо. Русия произвежда, как се казва, оръжие, атомната бомба. Неутронно, да. И Америка опитва да направи същото. И котката, и кучето се опитват да се защитават с ноктите и зъбите си. Така че, истинската тема е защитата. Защитата е... Не е така, че понеже имаме по-добър живот от котките и кучетата не трябва да се защитаваме. Трябва да се защитаваме. Това е... Но по по-добър начин. Няма по-добър начин - в края на краищата трябва да умрем. Както и да е, ние си мислим, че е по-добър начин за отбрана.