BG/Prabhupada 0871 - Царете били напътствани от първокласни брахмани, мъдреци
750519 - Lecture SB - Melbourne
Един цар, монарх, би трябвало да осигурява защита на всеки в царството. Няма значение дали е човек или животно. Дори и на дърветата. Нямало закон, ненужно клане или убиване. Не. Всъщност, ако сте разумни... Народност... Народност се отнася за някого, който е роден на тази земя. В наши дни правителствата се грижат само за хората, но не и животните. Какъв е този национализъм? Какво са направили животните, че не им се осигурява покровителство? Това се нарича Кали-юга, греховна епоха. Греховна епоха. И това се увеличава. Нараства. Но по времето на Махараджа Парикшит никой не можел да извършва несправедливости. Ето защо в шастрите се казва, че камам ваварша парджанях (ШБ 1.10.4). Понеже всичко било наред, прородата по всякакви начини дарявала всички удобства, всички жизнени потребности били удовлетворени. Веднага щом станете нараняващ, или зловреден, или непокорен на законите на царя или на Бога... Царят би трябвало да е представител на Бога. Ето защо в Индия царят е приеман за представител на Бога. В миналото царете били обучени по такъв начин, че един човек бил достатъчен да управлява цялата вселена, цялата... Поне една планета. Такава била системата. Царят бил толкова благочестив. Има много, искам да кажа, описания на тези царе. Защо били благочестиви? Защото те също били управлявани. Царете били ръководени от първокласни брахмани, мъдреци. Брахманите не трябва да участват в управлението на правителството, но те съветвали царете кшатрии, "Управлявайте поданиците си ето така." Ако царят не правел това, брахманите притежавали огромно могъщество - има много примери - те сваляли царя от престола или го убивали. Но те самите не завземали властта. Щяла да бъде дадена възможност на неговия син. Такава била системата. И така, Парикшит Махараджа бил осъден на смърт до седем дена. Това също е много хубаво, интригуващо. Не е много интересно, това е много злощастна случка, предизвикваща жалост, че Парикшит Махараджа бил прокълнат от едно момче брахмана да умре до седем дена от ухапване на змия. Какво точно се случило? Случката била, че Махараджа Парикшит ловувал в гората. Ловуването било позволено само на царете кшатрии. Защото те трябвало да властват и в миналото разбойниците и негодниците, по заповед на царя, или царят лично ги убивал на мига, затова трябвало да се упражняват как да убиват. И тази практика се изпълнявала като ходели на лов за кръвожадни животни в гората, но не за храна. В наши дни ловуването се извършва за хранителни цели. Не, това не е законът. И така, Махараджа Парикшит се упражнявал да ловува и много ожаднял. И влязъл в ашрама на един светец. Той бил потънал в медитация. И така, той влязъл и го помолил "Дай ми да пийна вода. Много съм жаден." Той си помислил "Това е ашрам". Но мъдрецът, който бил потопен в медитация не могъл да го чуе. И царят малко се отвратил "Аз съм цар. Помолих за малко вода, а този човек мълчи." И той леко се разгневил и забелязал една мъртва змия. И той взел змията и я увил около врата му и си заминал. Неговото единствено момче било на десет, дванадесет години. То си играело и приятелите му му казали: "Царят оскърби баща ти по този начин." И момчето много се разгневило: "О, царят е толкова груб, че оскърби баща ми." И то видяло мъртвата змия около шията на баща му. То на мига проклело Махараджа Парикшит: "Ти ще умреш до седем дена, от ухапване на змия." И когато то започнало да плаче на висок глас, искам да кажа, воплите му се разнесли и святата личност, мъдрецът станал. "Какво се е случило, мое, скъпо момче, ти плачеш?" "Не, не. Царят те оскърби и аз го проклех." О, и той много съжалил: "Проклел си такъв свят цар? О, ти поруга цялата брахминска общност. Ти допусна Кали-юга да настъпи. Това е заговор на Кали-юга." Както и да е, той изпратил известие до царя "Моят син глупаво те прокле. Това е... Но какво мога да сторя? Това е волята на Бога. Вече е направено. Подготви се." Сега, само вижте, дори синът на брахмана, колко бил могъщ, ако едно десетгодишно момче можело да прокълне такъв велик цар и той трябвало да се съобрази с това. Това било положението на кшатрия, брахмана и, искам да кажа, ваишя и шудра. Чатур-варням мая сриштам гуна-карма-вибхагашах (БГ 4.13). В човешкото общество по волята на Бога има четири съсловия. Първото съсловие е на брахманите, второто съсловие е на кшатриите, третото съсловие е на ваишите и всички други принадлежат към четвъртото съсловие на шудрите.