BG/Prabhupada 1052 - Под влияние на мая мислим: "Това е моя собственост"
750522 - Conversation B - Melbourne
Мадхудвиша: ...един от нашите много скъпи приятели, Реймонд Лопес. Той е адвокат и приятел, който ни помогна неимоверно в някои юридически дела, които имахме тук в Мелбърн. А това е господин Уоли Строубс, той също ни помогна и ни даде добра насока. И това е Боб Борн, той е фотограф. Той направи хубавата снимка на божествата, която отнесох на фестивала в Маяпур.
Прабхупада: О, да.
Мадхудвиша: Много добре. Той направи много фотографии за нас. Особено задължени сме и на Уоли и Реймонд за предоставените добри насоки в отношенията ни с полицията. А имахме и един инцидент преди около три години, когато някои от момчетата бяха ентусиазирани за фестивала Ратха-Ятра и излязоха и откъснаха много цветя от непозволени места. Така че ги задържаха.
Прабхупада: Незаконно? Къде? В парка?
Мадхудвиша: Не. В разсадник.
Прабхупада: О.
Мадхудвиша: Били разкрити и заловени. Но Реймонд успя да ги измъкне безплатно по милостта на Кришна. Но това ни даде добър урок.
Реймонд Лопес: Всъщност, мисля, че те са заловили грешните хора.
Прабхупада: Имало един велик преданоотдаден в Южна Индия. Бил служител в хазната. Така той взел пари от хазната и построил много хубав храм. (смях) Да. По-късно той бил заловен и пратен в затвора от Набоба. Тогава мюсюлманският цар, Набобът видял в съня си, че две красиви момчета дошли при Набоба: "Господине, каквито пари е взел, ще ги възстановим, само го освободете." Набобът казал: "Ако си получа парите, мога да го освободя." Когато се събудил, видял парите на пода, а нямало никой наоколо. Тогава разбрал, че служителят на хазната е велик преданоотдаден. Царят го извикал веднага и му казал: "Свободен си. Вземи също и тези пари. Каквото и да си взел, опрощава ти се. А също вземи и тези пари. Харчи ги, както намериш за добре." Отдадените понякога правят така. Всъщност, нищо не е частна собственост. Това е нашата философия. Ишавасям идам сарвам (Ишопанишад 1): "Всичко принадлежи на Бога." Това е факт. Под влиянието на мая ние мислим "Това е моя собственост." Точно както, да кажем, този фотьойл. Откъде е дошла дървесината за него? Дървото някой може ли да го произведе? Кой го е създал? То е Божия собственост. Напротив, ние сме откраднали Божия собственост и твърдим: "Това е моя собственост." Австралия. Англичаните са дошли тук, но тази земя на англичаните ли е? Тук си е била. Америка също си е била тук. И когато дойде краят на всичко, земите пак ще бъдат там. По средата идваме ние и претендираме: "Това е моя собственост" и спорим. Така ли е? Вие сте адвокат, можете да прецените по-добре.
Уоли Строубс: Това беше аргументът, на който той се позова.
Реймонд Лопес: Не, това беше (неясно).(смях)
Прабхупада: Изначално всичко принадлежи на Бога. Така че защо твърдим: "Това е моя собственост"? Да предположим, че сте дошли тук. Сядате тук и оставате един-два часа, и ако твърдите, "Това е моя собственост" - това добра преценка ли е? Вие сте новодошъл, само ви е позволено да седнете тук за два часа и ако претендирате: "Това е моя собственост..." По същия начин, ние идваме тук. Приемаме раждане в Америка или в Австралия, или в Индия и оставаме за петдесет, шестдесет или сто години. Защо да твърдим, "Това е моя собственост"?