BG/Бхагавад-гӣта̄ 18.1
ТЕКСТ 1
- арджуна ува̄ча
- сання̄сася маха̄-ба̄хо
- таттвам иччха̄ми ведитум
- тя̄гася ча хр̣ш̣ӣкеша
- пр̣тхак кеши-ниш̣ӯдана
Дума по дума
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; сання̄сася – на отречението; маха̄-ба̄хо – о, силноръки; таттвам – истината; иччха̄ми – аз желая; ведитум – да разбера; тя̄гася – за отречението; ча – също; хр̣ш̣ӣкеша – о, господарю на сетивата; пр̣тхак – различно; кеши-ниш̣ӯдана – о, убиецо на демона Кеш̣ӣ.
Превод
Арджуна каза: О, силноръки, бих желал да разбера целта на отречението (тя̄га) и на жизненото стъпало на оттегляне от света (сання̄са), о, убиецо на демона Кеш̣ӣ, господарю на сетивата.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: В действителност Бхагавад-гӣта̄ завършва със седемнайсета глава. Осемнайсета глава излага в резюме разглежданите преди това теми. Във всяка глава Господ подчертава, че преданото служене на Върховната Божествена Личност е висшата цел в живота. Тази глава го посочва като най-поверителния път към знанието. В първите шест глави се отделя особено внимание на преданото служене: йогина̄м апи сарвеш̣а̄м… – „От всички йогӣ или трансценденталисти най-добър е този, който винаги мисли за мен“. Следващите шест глави разкриват чистото предано служене, неговата природа и дейности. В последните шест глави се описват знанието, отречението, дейностите на материалната и трансценденталната природа и преданото служене. Стигаме до извода, че всички дейности трябва да се извършват във връзка с Върховния Бог, представен от думите ом тат сат, които обозначават Виш̣н̣у, Върховната Личност. Последната част на Бхагавад-гӣта̄ показва, че единствено и само преданото служене е крайната цел на живота. Тази истина е доказана чрез цитиране на а̄ча̄рии от миналото, а също и на Брахма сӯтра (Веда̄нта сӯтра). Някои имперсоналисти си мислят, че имат монопол върху знанието на Веда̄нта сӯтра, но в действителност Веда̄нта сӯтра е предназначена за разбиране на преданото служене, защото е съставена от самия Бог – Той е нейният автор. Това се описва в петнайсета глава. Целта на всяко свещено писание и на всяка Веда е преданото служене. Това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄.
Както във втора глава се излага накратко цялото съдържание, така в осемнайсета глава се обобщават всички напътствия. Посочва се, че целта на живота е отречението и достигането на трансцендентална позиция над трите гун̣и на природата. Арджуна иска да изясни двете главни теми на Бхагавад-гӣта̄: отречението (тя̄га) и жизненото стъпало на оттегляне от света (сання̄са). И пита за тяхното значение.
В този стих са важни двете думи, с които е назован Върховният Бог – Хр̣ш̣ӣкеша и Кешӣ-ниш̣ӯдана. Хр̣ш̣ӣкеша е Кр̣ш̣н̣а – господарят на сетивата, който винаги може да ни помогне да постигнем спокойствие на ума. Арджуна моли за обобщение, за да остане уравновесен. Той все още има някои съмнения, а съмненията са сравнявани с демони. Затова нарича Кр̣ш̣н̣а Кешӣ-ниш̣ӯдана. Кешӣ е бил най-страшният демон, който Бог Кр̣ш̣н̣а е убил, и сега Арджуна очаква от него да убие и демона на съмнението.