BG/Prabhupada 0466 - Черната змия е по-безобидна от човека, който е като змия
Lecture on SB 7.9.8 -- Mayapur, February 28, 1977
Човекът с качества на змия е много опасен. Чанакя Пандита е казал:
- сарпах крурах кхалах крурах
- сарпат круратарах кхалах
- мантраушадхи-вашах сарпах
- кхалах кена ниваряте
"Има две завистливи живи същества. Едното е змията, черната змия, а другото е човешкото същество с качеството на черна змия." Той не може да види нищо добро. Сарпа крурах. Змията е завистлива. Без всякаква вина тя хапе. На улицата има змия и ако се случи да минете край нея, тя толкова се разгневява и незабавно хапе. Така това е природата на змията. По подобен начин, има личности като змията. Без всякаква вина те ще ви обвинят. Те са също като змията. Но Чанакя Пандита казва, че "Тази черна змия не е толкова вредна, колкото човека-змия." Защо? Сега, тази черна змия, ако повтаряте някаква мантра или с някаква билка можете да я държите под контрол. Но човекът-змия не можете. Не е възможно."
Така че ще има... Този Хиранякашипу също се описва от Прахлада Махараджа като една змия. Когато Нрисимха-дева е толкова гневен, че той по-късно ще каже модета садхур апи вришчика-сарпа-натя (ШБ 7.9.14): "Мой Господи, Ти много се разгневи на баща ми. Сега с него е свършено, така че няма повече причина да оставаш гневен. Успокой се. Никой не съжалява, че баща ми е убит, бъди сигурен. Така че няма никаква причина за мъка. Всички тези, тези полубогове, Бог Брахма и другите, всички те са Твои слуги. Аз също съм слуга на Твоя слуга. Така сега завистливата змия е убита и всички са щастливи." Затова той дал този пример, модета садхур апи вришчика-сарпа-хатя: един садху, една свята личност, никога не харесва да се убива което и да е живо същество. Те не са щастливи... Дори една малка мравка да бъде убита, те не са щастливи: "Защо трябва да бъде убивана мравка?" Какво да говорим за другите, дори една малка мравка. Пара-духкха-духкхи. Може да е мравка, незначителна, но в мига на смъртта е страдала, един ваишнава е нещастен: "Защо трябва да се убива мравката?" Това е пара духкха-духкхи. Но такъв ваишнава е щастлив, когато змия или скорпион са убити. Модета садхур апи вришчика-сарпа-хатя. Така всеки е щастлив, когато змия или скорпион са убити, защото те са много, много опасни. Без никаква вина те хапят и правят поразии.
Така че ги има тези подобни на змии личности, които завиждат на нашето движение; те се противопоставят. Такава е природата. Прахлада Махараджа също е имал противник в лицето на неговия баща, какво да говорим за другите. Такива неща ще се случват, но ние не трябва да се разочароваме, както Прахлада Махараджа никога не се обезсърчил, макар че бил дразнен по толкова много начини. На него също му поднесли отрова, бил захвърлен сред змиите и бил тласнат надолу от една планина, бил поставен под краката на слон. По толкова много начини поставен...
Затова Чайтаня Махапрабху ни е инструктирал: "Не се разочаровайте. Бъдете търпеливи и милостиви." Тринад апи суничена тарор апи сахишнуна (ЧЧ Ади 17.31): бъдете по-търпеливи и от дърво. Бъдете, искам да кажа, човек трябва да е кротък и по-смирен от тревичката. Тези неща ще се случват. В един живот, ако ние изпълняваме нашето Кришна съзнание, дори да има малко страдание, няма значение. Продължавайте с Кришна съзнание. Не се разочаровайте или обезнадеждавайте, дори да има някакви неприятности. Кришна ни насърчава по този начин в "Бхагавад Гита", агамапайино' нитяс тамс титикшасва бхарата (БГ 2.14): "Мой скъпи Арджуна, дори да изпитваш някаква болка, тази телесна болка, тя идва и си отива. Нищо не е постоянно, така че не се грижи за тези неща. Продължавай да изпълняваш своя дълг." Това е инструкцията на Кришна. Прахлада Махарадж е пример на практика, и наш дълг е да следваме стъпките на такива личности като Прахлада Махараджа.