BG/Бхагавад-гӣта̄ 11.41-42
TEXTS 41-42
- сакхети матва̄ прасабхам яд уктам
- хе кр̣ш̣н̣а хе я̄дава хе сакхети
- аджа̄ната̄ махима̄нам таведам
- мая̄ прама̄да̄т пран̣айена ва̄пи
- яч ча̄ваха̄са̄ртхам асат-кр̣то 'си
- виха̄ра-шайя̄сана-бходжанеш̣у
- еко 'тха ва̄пй ачюта тат-самакш̣ам
- тат кш̣а̄майе тва̄м ахам апрамеям
Дума по дума
сакха̄ – приятел; ити – така; матва̄ – като мисля; прасабхам – дръзко; ят – каквото и; уктам – казал; хе кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; хе я̄дава – о, Я̄дава; хе сакхе – о, мой скъпи приятелю; ити – така; аджа̄ната̄ – без да познавам; махима̄нам – величието; тава – твоето; идам – това; мая̄ – от мен; прама̄да̄т – от глупост; пран̣айена – от любов; ва̄ апи – всичко; ят – каквото и; ча – също; аваха̄са-артхам – на шега; асат-кр̣тах̣ – унижаван; аси – Ти си бил; виха̄ра – като почиваме; шайя̄ – като лежим; а̄сана – като седим; бходжанеш̣у – или докато ядем заедно; еках̣ – сами; атха ва̄ – или; апи – също; ачюта – о, непогрешими; тат-самакш̣ам – сред приятели; тат – всички тези; кш̣а̄майе – моля прошка; тва̄м – от теб; ахам – аз; апрамеям – неизмерими.
Превод
Аз мислех за теб като за мой приятел и без да познавам твоето величие, необмислено те наричах „О, Кр̣ш̣н̣а“, „О, Я̄дава“, „О, приятелю“. Моля те, прости ми стореното от безумие или любов. Много пъти не съм те почитал в шегите си, докато сме делели едно и също легло, седели сме или сме се хранели заедно, понякога сами, а понякога сред приятели. О, непогрешими, моля прошка за всички тези обиди.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Макар Кр̣ш̣н̣а да разкрива пред Арджуна вселенската си форма, Арджуна помни приятелските си отношения с него и затова го моли да извини непринудените жестове, породени от приятелството. Той признава, че преди не е допускал възможността Кр̣ш̣н̣а да приеме такава вселенска форма, въпреки че Кр̣ш̣н̣а му е говорил за това като на близък приятел. Много пъти Арджуна е показвал неуважение към Кр̣ш̣н̣а с обръщенията си: „О, скъпи приятелю“, „О, Кр̣ш̣н̣а“, „О, Я̄дава“, без да съзнава неговото съвършенство. Но Кр̣ш̣н̣а е толкова добър и милостив, че независимо от съвършенството си се отнася с Арджуна като с приятел. Това е размяна на трансцендентална любов между предания и Бога. Връзката между живото същество и Кр̣ш̣н̣а е вечна, тя не може да бъде забравена, както става ясно от поведението на Арджуна. Той вижда великолепието на вселенската форма, но не може да забрави приятелските си отношения с Кр̣ш̣н̣а.