BG/Бхагавад-гӣта̄ 15.3-4
TEXTS 3-4
- на рӯпам асйеха татхопалабхяте
- на̄нто на ча̄дир на ча сампратиш̣т̣ха̄
- ашваттхам енам су-вирӯд̣ха-мӯлам
- асанга-шастрен̣а др̣д̣хена чхиттва̄
- татах̣ падам тат парима̄ргитавям
- ясмин гата̄ на нивартанти бхӯях̣
- там ева ча̄дям пуруш̣ам прападйе
- ятах̣ правр̣ттих̣ праср̣та̄ пура̄н̣ӣ
Дума по дума
на – не; рӯпам – формата; ася – на това дърво; иха – в този свят; татха̄ – също; упалабхяте – може да бъде възприета; на – никога; антах̣ – край; на – никога; ча – също; а̄дих̣ – начало; на – никога; ча – също; сампратиш̣т̣ха̄ – основата; ашваттхам – баняново дърво; енам – това; су-вирӯд̣ха – здраво; мӯлам – вкоренено; асанга-шастрен̣а – с оръжието на непривързаността; др̣д̣хена – силен; чхиттва̄ – като отсича; татах̣ – след това; падам – място; тат – това; парима̄ргитавям – трябва да се търси; ясмин – където; гата̄х̣ – като отиде; на – никога; нивартанти – те се връщат; бхӯях̣ – отново; там – при него; ева – несъмнено; ча – също; а̄дям – първоначалната; пуруш̣ам – Божествената Личност; прападйе – се отдават; ятах̣ – от която; правр̣ттих̣ – началото; праср̣та̄ – се разпространява; пура̄н̣и – много старо.
Превод
Истинската форма на това дърво не може да бъде възприета в този свят. Никой не може да разбере къде започва, къде свършва и къде е основата му. Но човек трябва решително да отсече здраво вкоренилото се дърво с оръжието на непривързаността. После трябва да открие това място, от което веднъж достигнал го, никога няма да се завърне, и там да се отдаде на Бога, Върховната Личност, от когото всичко води началото си и всичко се разпространява от незапомнени времена.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Тук ясно се казва, че истинската форма на това баняново дърво не може да бъде разбрана в този материален свят. Щом коренът е насочен нагоре, истинското дърво трябва да е на обратната страна. Оплетен в материалните разширения на дървото, човек не може да види нито края, нито началото му. Но все пак трябва да се открие причината. „Аз съм синът на моя баща, баща ми е син на тази и тази личност и т.н.“ Изследвайки по този начин, човек стига до Брахма̄, който е създаден от Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Най-накрая, когато се стигне до Бога, Върховната Личност, изследването завършва. Трябва да се открие първоизточникът на това дърво, Върховната Божествена Личност, чрез общуване с личности, които имат знание за Бога. Тогава със знание и разбиране човек постепенно се откъсва от лъжливото отражение на действителността, пресича връзката си с него и се установява на истинското дърво.
Тук думата асанга е много важна, защото привързаността към сетивно наслаждение и господство над материалната природа е много силна. Трябва да се научим на непривързаност, като обсъждаме духовната наука, основана на авторитетните писания, и да слушаме личности, притежаващи знание. В резултат на такива обсъждания в общество на предани човек достига Върховната Божествена Личност. И първото нещо, което трябва да направи, е да му се отдаде. Тук е описано мястото, от което, веднъж достигнато, няма връщане назад към неистинското, отразено дърво. Върховният Бог, Кр̣ш̣н̣а, е първоначалният корен; от него произлиза всичко. За да спечели благосклонността на Божествената Личност, човек просто трябва да му се отдаде, а това е резултат от предано служене: слушане, повтаряне на святите имена и т.н. Бог е причината за появата на материалния свят. Това вече беше обяснено от самия него. Ахам сарвася прабхавах̣ – „Всичко води началото си от мен“. Следователно, за да се измъкне от клоните на могъщото баняново дърво на материалния свят, човек трябва да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а. Веднага щом се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, той естествено се откъсва от материалното проявление.