BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.4
ТЕКСТ 4
- яджанте са̄ттвика̄ дева̄н
- якш̣а-ракш̣а̄мси ра̄джаса̄х̣
- прета̄н бхӯта-ган̣а̄мш ча̄нйе
- яджанте та̄маса̄ джана̄х̣
Дума по дума
яджанте – обожават; са̄ттвика̄х̣ – тези, които са в гун̣ата на доброто; дева̄н – полубогове; якш̣а-ракш̣а̄мси – демони; ра̄джаса̄х̣ – тези, в гун̣ата на страстта; прета̄н – духовете на мъртвите; бхӯта-ган̣а̄н – призраци; ча – и; анйе – други; яджанте – обожават; та̄маса̄х̣ – в гун̣ата на невежеството; джана̄х̣ – хората.
Превод
Хората в гун̣ата на доброто обожават полубоговете, в гун̣ата на страстта – демоните; а тези, в гун̣ата на невежеството, обожават призраци и духове.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: В този стих Върховният Бог описва различните обожаващи според външните им дейности. Съгласно наставленията на писанията единственият обект на обожание е Върховната Божествена Личност; но тези, които не са добре запознати с правилата от писанията или не вярват в тях, обожават различни обекти в съответствие с конкретното си положение в гун̣ите на материалната природа. Хората в гун̣ата на доброто обикновено почитат полубоговете. Полубогове са Брахма̄, Шива и други, като Индра, Чандра и богът на Слънцето. Има различни полубогове. Хората, които са в доброто, обожават даден полубог с определена цел. А тези, в гун̣ата на страстта, обожават демоните. Спомням си, че по време на Втората световна война един човек в Калкута обожаваше Хитлер, защото благодарение на тази война беше натрупал огромно богатство чрез сделки на черния пазар. По подобен начин хората в гун̣ата на страстта и невежеството обикновено избират някой могъщ човек за Бог. Те мислят, че всеки може да бъде почитан като Бог и резултатите ще бъдат едни и същи.
Тук ясно се описва, че хората в гун̣ата на страстта сами си създават богове и ги почитат; а тези в гун̣ата на невежеството, в мрака, почитат духове на умрели. Има такива, които извършват обожание на нечий гроб. Обреди, свързани със секса, също са в гун̣ата на мрака. В някои отдалечени села на Индия има хора, които почитат призраци. Виждал съм как в Индия хора от по-нисшите социални групи отиват в гората и ако знаят, че в някое дърво живее призрак, почитат дървото и му принасят жертви. Тези различни видове обожание в действителност не са обожание на Бога. Обожанието на Бога е за трансцендентално установените в чисто добро. В Шрӣмад Бха̄гаватам (4.3.23) се казва: саттвам вишуддхам васудева-шабдитам – „Когато някой е установен в чисто добро, той обожава Ва̄судева“. Смисълът е, че можем да обожаваме Върховната Божествена Личност, когато напълно се пречистим от материалните гун̣и на природата и се установим трансцендентално.
Имперсоналистите обикновено се намират в гун̣ата на доброто и почитат пет вида полубогове. Те почитат безличностната форма на Виш̣н̣у в материалния свят, известна като философски образ на Виш̣н̣у. Виш̣н̣у е пълна експанзия на Върховната Божествена Личност, но тъй като имперсоналистите не вярват в Личността на Бога, те си въобразяват, че Виш̣н̣у-формата е само друг аспект на безличностния Брахман. По същия начин приемат Господ Брахма̄ за безличностната форма в материалната гун̣а на страстта. И така понякога те описват пет вида богове, достойни за обожание, но понеже мислят, че действителната истина е безличностният Брахман, в крайна сметка се отказват от всички обекти на обожание. В заключение може да се каже, че общуването с трансцендентални личности пречиства различните качества на материалните гун̣и на природата.