BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.3
ТЕКСТ 3
- саттва̄нурӯпа̄ сарвася
- шраддха̄ бхавати бха̄рата
- шраддха̄-майо 'ям пуруш̣о
- йо яч-чхраддхах̣ са ева сах̣
Дума по дума
саттва-анурӯпа̄ – според съществуването; сарвася – на всеки; шраддха̄ – вярата; бхавати – става; бха̄рата – о, сине на Бхарата; шраддха̄ – вяра; маях̣ – пълно с; аям – това; пуруш̣ах̣ – живо същество; ях̣ – което; ят – която има; шраддхах̣ – вяра; сах̣ – така; ева – несъмнено; сах̣ – той.
Превод
О, сине на Бхарата, под влияние на различните гун̣и на природата живото същество развива определен вид вяра. Тя отговаря на придобитите от него гун̣и.
Коментар
ПОЯСНЕНИЕ: Всеки, независимо какъв е той, има определен вид вяра. Но неговата вяра е в добро, в страст или в невежество в зависимост от придобитата природа. Вярата определя общуването с точно определени личности. В действителност всяко живо същество, както се посочва в петнайсета глава, по произход е откъсната, неразделно свързана с Върховния частица. Следователно то е трансцендентално спрямо материалните гун̣и. Но когато забрави връзката си с Върховната Божествена Личност и влезе в обусловен досег с материалната природа, човек оформя собственото си положение чрез общуване с нейните разновидности. Възникналите по този начин изкуствена вяра и съществуване са само материални. Макар и воден от някакво впечатление или схващане за живота, по произход човек е ниргун̣а, т.е. трансцендентален. Той трябва да се пречисти от натрупаното материално замърсяване, за да възстанови връзката си с Върховния Бог. Единственият път за връщане, който може да бъде следван без страх, е Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този път гарантира издигане до съвършеното ниво. Но ако не тръгнем по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, по пътя на себепознанието, със сигурност ще попаднем под влияние на природните гун̣и.
Думата шраддха̄ (вяра) е много важна в този стих. Шраддха̄, вярата, води началото си от гун̣ата на доброто. Може да се вярва в някой полубог, в някакъв създаден Бог или в някаква въображаема измислица. Предполага се, че силната вяра поражда дейности в материалното добро. Но в материално обусловения живот дейностите не са напълно пречистени. Те са смесени, не са в чистото добро. Чистото добро е трансцендентално; в пречистеното добро може да се разбере истинската природа на Върховната Божествена Личност. Докато вярата не е напълно в пречистеното добро, тя е подложена на замърсяване от гун̣ите на материалната природа. Замърсяващите гун̣и достигат до сърцето. Тоест вярата се установява в зависимост от това с коя гун̣а на материалната природа е свързано сърцето. Трябва да знаем, че ако човешкото сърце е в гун̣ата на доброто, вярата също е в гун̣ата на доброто. Ако сърцето е в гун̣ата на страстта, вярата също е в гун̣ата на страстта. И ако сърцето се намира в гун̣ата на невежеството, илюзията, и вярата е замърсена по същия начин. В този свят откриваме различни видове вяра, на които съответстват различни религии. Истинският принцип на религиозната вяра е установен в гун̣ата на чистото добро, но понеже сърцето е замърсено, срещаме различни религиозни принципи. Така в съответствие с видовете вяра има и различно обожание.