BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.15

Revision as of 14:02, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 15

анудвега-карам ва̄кям
сатям прия-хитам ча ят
сва̄дхя̄я̄бхясанам чаива
ва̄н-маям тапа учяте

Дума по дума

анудвега-карам – необезпокояващи; ва̄кям – думи; сатям – честни; прия – скъпи; хитам – благоприятни; ча – също; ят – което; сва̄дхя̄я – на изучаване на Ведите; абхясанам – практика; ча – също; ева – несъмнено; ва̄к-маям – на гласа; тапах̣ – въздържание; учяте – се казва.

Превод

Въздържанието на речта се състои в употреба на думи, които са правдиви, приятни, полезни и не безпокоят хората, а също и в редовно позоваване на ведическата литература.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Не бива да говорим така, че да смущаваме ума на другите. Разбира се, когато говори един учител, той казва истината заради обучението на учениците си, но трябва да внимава с другите, които не са негови ученици и да не притеснява умовете им. Това е въздържание по отношение на говоренето. Освен това не бива да се говорят глупости. В духовните среди се обсъждат само неща, потвърдени от писанията. Би трябвало да се позоваваме на авторитетните писания, за да подкрепим казаното от нас. В същото време добре е речта да бъде много приятна за слуха. От подобни обсъждания има огромна полза и те издигат човешкото общество. Ведическата литература е безкраен източник; тя трябва да се изучава. Всичко това се нарича въздържание на речта.