BG/Бхагавад-гӣта̄ 17.20

Revision as of 14:05, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 20

да̄тавям ити яд да̄нам
дӣяте 'нупака̄рин̣е
деше ка̄ле ча па̄тре ча
тад да̄нам са̄ттвикам смр̣там

Дума по дума

да̄тавям – като дълг; ити – така; ят – този, който; да̄нам – благотворителност; дӣяте – се дава; анупака̄рин̣е – без да желае нещо в замяна; деше – на подходящо място; ка̄ле – в подходящо време; ча – също; па̄тре – на подходяща личност; ча – и; тат – това; да̄нам – милостиня; са̄ттвикам – в гун̣ата на доброто; смр̣там – се счита.

Превод

Милостинята, която се дава от чувство за дълг, без очакване на нещо в замяна, в подходящо време и място и на достойна личност, е в гун̣ата на доброто.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Ведическата литература препоръчва милостинята, дадена на личност, която се занимава с духовни дейности. Няма препоръки за произволно даване на милостиня; винаги трябва да се взема под внимание духовното съвършенство. Затова е препоръчително милостиня да се дава на местата за поклонение, при лунно или слънчево затъмнение, в края на месеца, на учен бра̄хман̣а или предан Ваиш̣н̣ава или в храмовете. Подобна благотворителност би трябвало да се предлага без никакво очакване на нещо в замяна. Понякога от състрадание хората дават милостиня на някой бедняк, но ако той не я заслужава, тогава няма духовен напредък. С други думи, безразборната благотворителност не се препоръчва във ведическата литература.