BG/Бхагавад-гӣта̄ 18.11

Revision as of 14:21, 29 July 2020 by Navakishora Mukunda (talk | contribs) (Bhagavad-gita Compile Form edit)
(diff) ← Older revision | Latest revision (diff) | Newer revision → (diff)
His Divine Grace A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupāda


ТЕКСТ 11

на хи деха-бхр̣та̄ шакям
тяктум карма̄н̣й ашеш̣атах̣
яс ту карма-пхала-тя̄гӣ
са тя̄гӣтй абхидхӣяте

Дума по дума

на – никога; хи – несъмнено; деха-бхр̣та̄ – от въплътената; шакям – е възможно; тяктум – да се отрече; карма̄н̣и – дейности; ашеш̣атах̣ – напълно; ях̣ – всеки, който; ту – но; карма – на работа; пхала – от резултата; тя̄гӣ – отреклият се; сах̣ – той; тя̄гӣ – отреклият се; ити – така; абхидхӣяте – се казва.

Превод

За въплътеното същество е невъзможно да изостави всички дейности. Но за този, който се отрича от плодовете на дейността, се казва, че наистина се е отрекъл.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек никога не може да спре да работи. Следователно този, който работи за Кр̣ш̣н̣а и не се наслаждава на плодовете от дейността, а предлага всичко на Кр̣ш̣н̣а, е наистина отречен. Много членове на Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание работят в учреждения, фабрики или другаде и каквото спечелят, дават на Обществото. Такива високо издигнати в духовно отношение хора са наистина сання̄сӣ и са се отрекли от света. Тук ясно се описва как да се откажем от плодовете на работата си и с каква цел се отказваме от тях.